Ноември 1999 г.
В. Д.: Първите ти впечатления от България днес?
Ристо П. Пенанен: Обърках пътя до Женския пазар. Големи ремонти, промени. Може би това е символ на днешните Балкани.
В. Д.: Ти си носталгичен почитател на ония прежни времена, когато в отоманския период на Балканите не е имало граници в музиката...
Ристо П. Пенанен: Според мене и сега няма граници. Може би музиката е еднакво свободна...
В. Д.: А може би сега има повече гранични камъни в мисленето ни. Дори на учените - ти правиш перфектен анализ на гръцката популярна музика в книгата си, но сам призна, че ще ти е трудно да се появиш там, след като местните авторитети я прочетат. Спомням си как скандализира колегите на международни конференции в Благоевград и Петрич...
Ристо П. Пенанен: Ребетика е музиката на стария гръцки ъндърграунд, подземните части от обществото - неконвенционалните хора, които не искат да се съобразят с буржоазното общество. Те са водели един живот с престъпления, хашиш, не са искали да отседнат и правят семейства. Накратко, това е атмосферата на ребетиката. Тя е феномен - и социален, и музикален, който като че ли няма адекватен образ в гръцката етномузикология. И след като вече съм почти персона нон грата в Гърция, мога да кажа: причините са не само в естетическите предразсъдъци, а и в национализма на гърците. Но това е общобалкански проблем. Смешно е, когато интерпретирайки чалгийската традиция в Македония, Дзимревски премълчава отоманското влияние и търси съответствия на местната циганска музика в Индия. Или когато иначе авторитетни български изследователи на традиционната музика отричат ориенталското в нея.
В. Д.: Ние правим едно уникално предаване за етническа музика по Дарик радио - "Студио етно". Ти ни подари колекция дискове с "Уърлд Мюзик" - от Африка, Латинска Америка, Австралия... Доколко глобалната музика отразява уникалността на локалното?
Ристо П. Пенанен: "Уърлд Мюзик" е индустрия. Този диск - "Нейтив Фламенко", например, е прищявка на един продуцент, поискал да събере на едно място и да смеси индианска флейта от Северна Америка с фламенко китара от Испания. Този пък е с един емблематичен за Австралия музикален инструмент - аборигените използват инструмента диджериду, направен от евкалиптово дърво, проядено от термити. В песните аз чувам на фона на аборигенската музика виетнамски и френски мотиви. Или този експеримент - събирането на българските гласове с тувинските - "Ангелите" с "Хун Хур Ту" в едно. Обертоновото пеене и българската полифония. Вярно е, че уърлд мюзик е мода. В Хелзинки има клуб за обертонова музика. Членовете му всеки вторник се събират, за да пеят такава музика с майстори от Тува.
В. Д.: Да оставим глобалната мода на "Уърлд мюзик" настрана и да се върнем при твоите локални пристрастия - тук, в България...
Ристо П. Пенанен: Зурнаджийската музика е най-сладката. Тя е толкова мека! Ако имате възможност да отидете в Кавракирово при Демко, ще я усетите, ще разберете какво ви говоря. По-добре е да се слуша тази музика вътре в къщата, не навън. Не е необходимо да ходиш на рок концерти, за да изпиташ такъв ефект върху слуха и ухото си!
В. Д.: Ние тук си говорим за музика, но на Балканите изпитваме и други ефекти. Не само върху слуха си. Косово.
Ристо П. Пенанен: Потресе ме случаят с убития българин. Чули го да говори на сръбски... Мой приятел и колега, Сванибор Петан, един от големите балкански етномузиколози сега е в Косово и се надявам, че знае албански и няма да говори нито думичка хърватски!
В. Д.: Да, той е един от авторитетните изследователи на циганската музика. Подсещаш ме за един такъв въпрос - има ли мода, ренесанс днес на циганската музика в Европа, в света?
Ристо П. Пенанен: Без съмнение, циганските музиканти днес са емблема на уърлд мюзик, защото музиката им съчетава много различни компоненти - забелязвам, че през последните две-три години все повече цигански записи се произвеждат в Европа.
В. Д.: Какво е балканско?
Ристо П. Пенанен: Балкани - като културен ареал, това е част от Южна Румъния (Влахия), Сърбия без Войводина, Босна, отива се после надолу...
В. Д.: А като символ, манталитет - ти използваш често думата "балканско". Що е то?
Ристо П. Пенанен: Много богати корени и начин на живот. На Запад се възхищаваме от тази култура. Особено аз. И вашето усещане, чувството за време, ха-ха!.
В. Д.: Кои балкански феномени са любими за теб?
Ристо П. Пенанен: Нека да помисля. Това трябва да са балканската бюрокрация, купуването на билети за влак, ресторантите. Малките, особено "Оазис" (намира се до Женския пазар - б.а) и този на "тетка"(малък ресторант с готвени по селски манджи по ул. "Шишман", зад опашката на коня - б.а.) и "башашчията" Венци Александров (готвач в "Оазис" - б.а.). И "специални шофьори" (нает частен автомобил с шофьор - б.а.). И Мелник - "Хубава кръчма".
В. Д.: Повечето са кулинарни феномени...
Ристо П. Пенанен: Българската кухня е много интернационална - в нея има неща от Персия, Египет, Турция. Като един голям казан и вие го правите много мераклийско.
В. Д.: Може би в България имаме и подобен музикален казан?
Ристо П. Пенанен: Да. Винаги има нови подправки в този музикален казан. Сега разбрах, че се работи над закон за фолклора у вас. Подобен закон ще иска да изхвърли всички подправки от казана. Ако това се случи, ще остане само вода. Дестилирана вода. Лабораторно, без вкус. Мисля, че това не е мераклийско. Щом е така, може би няма да бъде и българско.
В. Д.: Кое е българското? Как ти се струват българите в сравнение с гърци, турци, босанци, с другите балканци?
Ристо П. Пенанен: Тук хората са по-организирани. Това общество е по-организирано. Например, в Гърция никой не работи. Е, в Истанбул като че ли всички работят, но в Кюрдистан работи само армията. В Босна всеки пие кафе и говори. Само мухабети. В България хората са много работливи. Те работят през цялото време и правят нещата да се случват.
В. Д.: Като виждам какво се случва, се питам - това хубаво ли е?
Ристо П. Пенанен: Не много. Мисля, че по-добре би било, ако имаше миш-маш между Гърция, Босна и България. Повече кафе и повече хаос.
В. Д.: Има ли такова животно като български национализъм?
Ристо П. Пенанен: Трудно е да се каже. Ако го приемате за екзотично животно, трябва да го затворите в зоопарка. Това не е проблем на нормалните хора, а по-скоро на политиците и фанатиците.
В. Д.: Звучи ми като предписание на ветеринарен доктор. Изобщо, западните хора май много обичате да поучавате и да лекувате болните Балкани. Струва ми се обаче, че за най-леката кашлица предписвате антибиотици. Но може би ние, балканците, си падаме по хомеопатията?
Ристо П. Пенанен: Да. Понякога е така. За западните хора е трудно да разберат Балканите. Преди войната в Югославия, например, на Запад нищо не знаеха за Босна. Държаха се като идиоти. Не можеха да разберат този друг свят, различен от западния. В САЩ искат всички да приличат на американците. Но това е невъзможно.
В. Д.: Но двойният стандарт е възможен. Босна и Косово са едно. Чечня и кюрдите в Турция са друго...
Ристо П. Пенанен: Да, за съжаление. Към другото мога да добавя и проблема за помаците в Гърция. Но аз мисля така, защото и аз в себе си съм балкански човек и не обичам пропагандата на Европейския съюз.
В. Д.: Твоята любима балканска песен?
Ристо П. Пенанен: Нещо от Сараево, може би. "Сияйна звездо".
В. Д.: Любим балкански автор?
Ристо П. Пенанен: Мария Канева.
В. Д.:...?!
Ристо П. Пенанен: Мис Канева е "башашчийка", написала и издала в Лондон книга с традиционни български рецепти. На банкета, след като защитих докторската си дисертация, сервирах "Черкез таук". Извърстно и мераклийско!



Разговор с
Ристо Пека Пенанен