Октомври 1999.
В. Д. Кои сте вие?
Веса Куркела: Добър вечер, народе! Ние сме уморени и луди хора от Финландия! (Така се представи Чичо пред слушателите на "Дарик". Попитах се - защо "уморени" и защо "луди"? Може би защото се чувстват непривично в хаоса тук, или защото идват уморени от реда, скуката и финландщината там? Луди - защото се кефят на обратното тук, или защото изобщо са тук?! По-късно заедно ще прочетем възможните отговори в епистоларната им изповед, а сега си идваме на думата за музиката.)
В. Д.: Много е "бяла" финландската музика - кантеле, цигулки, полки... Може би защото е много снежно при вас. Май започвам да отговарям, преди да съм ви питал защо сте тука, при "черната" музика - не африканска, а балканска?
Васа Куркела: Твърди се, че нашата музика е много бедна в ритмично отношение. Музикалната ни традиция идва по-скоро от Германия, от страните, които познават само един равноделен ритъм. Много е скучно и уморително. Балканските ритми са абсолютно противоположни на скучната ни традиционна музика. В свежото чувство може би е основната причина.
В. Д.: Ристо, защо "Слобо хоро" си пада по балканската музика и ориенталското в нея?
Ристо Бломстер: Разбира се, ние обичаме и друга музика. Но напоследък искаме да свирим само ориенталска музика, балканска. Не мога да кажа за останалите от бандата, но за мен лично основната причина е, че тази музика е много трудна за мен. Сложна е. Аз съм такъв тип, че си падам по нещата, които са предизвикателство за мен. Привлича ме също смесицата между източното и западното. Може би и защото ритмите, мелодиите, хармониите не са толкова познати за финландците, звучат сензационно, екзотично.
В. Д.: Доколко такава балканска авантюра има своята аудитория във Финландия? И другите финландци ли са толкова луди?
Ристо Бломстер: Добър въпрос. Когато оркестърът започва да свири преди тринайсетина години, тогава много малко са били хората, готови да слушат такава музика. Но днес положението е променено - отчасти, поради бума на уърлд мюзик. В началото на 90-те години ние сме свирили за публика от 200-300 души, на много места. Днес много хора идват на нашите концерти. Е, като че ли малко от тях си купуват албумите ни...
В. Д.: Сещам се за препоръката - на Вонегът ли беше - "не е необходимо да си луд, за да си тук, но все пак помага". Това важи ли за вас, които се занимавате с балканска култура и музика, при това не само като изследователи - Ристо Пека свири на уд и бузуки; разбрах, че в "Слобо хоро" има и други "научни работници"; а ти, Чичо, харесваш чалгата и музиката на циганските оркестри?
Веса Куркела: Мисля, че това е много хубава част от нашия "бизнес", защото превръща нашата, иначе скучна академична работа, в нещо живо. Публиката разбира поради подобни прояви, че и в научната работа има истински живот. А аз съм старомоден мъж, обичам горещата музика.
Ще коментирам популярността на балканската музика във Финландия. Според мен всяка музика, която е наистина хубава, е някак маргинална. Хубавата музика е донякъде елитна. Какво разбирам под "елитна"? Във Финландия може би имаме стотици хиляди различни елити. Елитно във финландския смисъл на думата означава разнообразие, пъстрота.
В. Д.: Ти си един от признатите в света изследователи на касетната култура и етнопоп музиката. Спомняш ли си, когато бяхме в Любляна и ти представи наблюденията си върху ориенталските мотиви в българската касетна култура, публиката се смя много на ромските състави и песните им. Това бяха изследователи - музиковеди, социолози, културолози от Балканите, Централна и Западна Европа. Как тълкуваш този смях?
Веса Куркела: Мисля, че те не ме разбраха. Може би тези хора от Любляна ще имат възможност да прочетат представянето ми - ако излезе сборникът, който чакаме вече пет години. По-лесно е да разберат, като четат...
В. Д.: Мисля, че те се смяха не на текста ти, а на музикалните примери. Може би те не споделят нашия вкус към циганското изпълнение, еклектизма и ориенталската сладост в балканската музика? И как да го споделят, когато "бягат" от Балканите - според цитирано на конференцията социологическо проучване, деветдесет процента от словенците се идентифицират като европейци, а само десет - като балканци.
Веса Куркела: Може би е така. Този въпрос за принадлежността към Балканите е много труден въпрос. Живеейки на Балканите, те не искат да кажат "ние сме балканци" - искат да бъдат европейци. Разбираемо е след войната в бивша Югославия...
В. Д.: Предстоят ни срещи с ромската музика - ще записваме циганска сватба. Във Финландия си имате и ваши роми, и други екзотични малцинства, като лапландците. Имат ли те проблеми с културната еманципация и идентичността си, с интеграцията във финландското общество?
Ристо Бломстер: Могат да се кажат много неща. Положението им не е толкова тежко, както на други места в Европа. Имат възможност за получаване на добро образование, права. Не съм запознат с подробностите - все пак съм музикант, но познавам много ромски музиканти, които са заможни, доволни от своя живот.
В. Д.: Като съставител на албум - антология на ромската музика във Финландия, би ли приел един такъв страничен поглед, може би лаически, според който музиката на финландските роми е като че ли по-еднообразна, прилича си с финландската, за разлика от толкова пъстрата музика на българските роми, които свирят и пеят и като българи, и като сърби, турци, гърци, румънци, че и унгарци, руснаци, испанци...
Ристо Бломстер: Да, така е. Циганите във Финландия са живели няколкостотин години. Първите идват през петнайсети век, така че почти всички стилове в техните песни и свирни са отразяващи музикалната среда, в която са живеели във Финландия. Има примери на англо-американско навлизане на религиозните поп песни. Вярващите роми са усвоили чуждите песни и ги представят като свои. Трябва да им се доверим, щом го изповядват, още повече, че са усвоили песните и вербално - приели са думите на своя език. Тук веднага изникват въпросите: кое е автентично, кое - не?
В. Д.: Не и за "Уърлд Мюзик". Световната музикална индустрия откри ромите и музиката им - бумът на оркестри като "Хайдук тараф", "Фанфари де чочария", "Кочани", да не говорим за "Джипси Кингс", "Лос Райес", оркестъра на Горан Брегович. Това комерсиална мода ли е?
Веса Куркела: Наистина е мода, но трябва да помним, че не за пръв път светът открива музиката на циганите. Нека се върнем 100 години назад - и тогава има истински бум на циганската музика в националните музикални прояви - в Централна Европа, в Унгария. Най-известният бум на циганската музика е там, но тя е много популярна тогава и в големите световни градове - Париж, Берлин. Това, което наричат "циганска музика", са различни традиции, и те са били толкова силни, че е било лесно да се произведе какъвто и да е бум, каквато и да е мода. Тази музика лесно става мода и днес, защото е много богата.
В. Д.: Като стана дума за богата музика - нашенската чалга има ли социокултурен еквивалент във Финландия? Как звучи, как изглежда?
Веса Куркела: Не по същия начин. Имаме така наречена "Ню фолк мюзик", но тя е по-скоро маргинална, не е толкова популярна. Не е масова култура. Но като говорим от музикална гледна точка, това явление все пак има своите съответствия на чалгата - като подобна смесица, миш-маш.
В. Д.: Малко елитарен миш-маш, като че ли. Може ли балканската етнопоп музика, благодарение на културната индустрия да стане хит на Запад и в глобалната музикална мода?
Веса Куркела: От гледна точка на музиката, на музикалните й страни - възможно е, защото е качествена, интересна като материал, хубава е. Но това е преди всичко бизнес и качествата на музиката сами по себе си не гарантират успеха. Трябва да има по-издържани в техническо отношение продукти, маркетингови умения и други неща, за да се постигне пазарен успех.
В. Д.: Преди няколко години в едно радиопредаване те питаха "защо си в България?" Ти, Чичо, отговори, че си тук, за да ядеш шкембе-чорба. Извън музиката, какво ви се иска да направите най-много в България сега?
Веса Куркела: Определено, не шкембе-чорба.
Ристо Бломстер: Най-много ми се ще да отида в хотел "Витоша", в сауната.
В. Д.: Е, най-после нещо финландско!





Разговор с
Веса Куркела и Ристо Бломстер