Сатирата като реванe

"Музата" на Албърт Брукс е поредната холивудска гаргара с Холивуд. Докато го награждават за хуманизъм в цялостното му творчество, прочутият драматург Стивън Филипс (Албърт Брукс) се прави на "евнух на оргия", убеден, че това стъкло далеч не е "Оскар" и никога няма да бъде. Младок от "Парамаунт", чийто диван е реквизит от "Спасяването на редник Райън", за нула време успява да му честити най-обидно наградата, да му върне "плоския" сценарий, да го покани на обед, да го запознае с Лоренцо Ламас, да му представи Дженифър Тили и да го уволни. На Стивън му липсвал хъс и туйто. Отчаян, бащата на две чудни дебеланки и съпруг на рошава кротуша (в каквато постепенно се превърна екранната Анди Макдауъл), измолва от агента си среща със Стивън Спилбърг. Не го допускат с кола и се влачи 15 км пеша по баира, за да бъде приет от дебилния братовчед на бигбоса. Най-сетне клетникът отива с SOS при най-добрия си приятел (Джеф Бриджес) - също сценарист, но получил наскоро "Оскар". На портала се разминава в такси, където мярваме Шарън Стоун - късокоса на кичури. Стивън се жалва, онзи се подсмихва. И накрая му предлага своята помощ - муза от плът и кръв. Най-сетне след "Първичен инстинкт" на Шарън Стоун й се пада достойно предизвикателна роля - на интелигентна вироглавка. Нейната Муза, дъщерята на Зевс ("всички богове са пияници") вдъхновява, капризничейки, а "клиентите" й почти опоскват щандовете на "Тифани" - и преди, и след успеха с нейна помощ. При това те не са случайници, а Мартин Скорсезе с намерение да направи римейк на "Разяреният бик", "но с лош актьор"; Джеймс Камерън след "Титаник", на когото тя забранява да се доближава до вода; Роб Райнър, когото отвежда до същия аквариум, където е и завлякла и горкия Стивън...
И както си "работи" със сценариста върху комедия с Джим Кери, Музата се настанява в луксозния хотел "Четири сезона", предизвиква семейни разпри, преминава в къщата му за гости, сприятелява се с жена му, вдъхновява я за шеметен сладкарски бизнес, изритва и двамата от спалнята... Накрая се намесват служители от пансион за душевно болни, а Музата изчезва като Фанфан Лалето. Да е жива и здрава, сценарият е готов. Но... сладкарницата отново приютява Стивън. Не щеш ли, всичко се преобръща. А Музата изобщо няма намерение да си отиде "бъзмълвно, по английски"...
Филмът е донякъде смешен. И е хитър - прави се, че срутва миражните жалони на Холивуд, а всъщност ги бетонира. А дори не крие, че е вдъхновен от сардоничния патос на "Играчът" на Олтман. Само че сатирата в "Музата" е направо реване пред онова стоманено кино. Елтън Джон пее поредното си хитово парче, снажната Шарън Стоун се гърчи като дива, мастити холивудски фигури се самозадяват, а най-големият смях пада след финала. Но няма да увъртам - както е показана във филма, професията "муза" си е изкушение.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед