Екзотиката на дивото
Днес светът наистина е "глобално село", но само по отношение на технологиите и комуникациите. По отношение на културните ценности той става все по-раздробен, фрагментарен, умножаващ различните езици и индивидуалности. Затова на езика на World Music България означава "Мистериите на българските гласове" - и като буквален прочит на експортната музика по името на едноименния хор. И като метафора на комерсиалната екзотика - днешно градиво на извечната Вавилонска кула на общия музикален език на народите.
Интересът на чужденците към българския музикален фолклор може да се провиди и като огледало на собствените ни самочувствия и комплекси. Орбитата на другите в мистерията се измерва с глобалния апогей на локалното, но и с почти мистичното разчитане на знаците на своето в контекста на другостта. Нещо като взиране в магическото кристално кълбо, където виждаш едно и също нещо в други времена и пространства.
Кои чужденци изпълняват български музикален фолклор, какъв български музикален фолклор, по какъв начин интерпретират и защо го правят, е единият кръг от възможни въпроси. Другият е свързан с българския превод на чуждия интерес. Квадратурата на проблемните кръгове са музикални факти, документирани в световната попмузикална дискография и във фонотеката на Българското национално радио.
От няколко години в Българското национално радио има фонд "Чужди изпълнители на български фолклор". Той съдържа записи на българска народна музика, интерпретирана от музиканти от САЩ, Япония, Великобритания, Холандия, Дания, Унгария, Заир.
Съвременните професионални музиканти от чужбина откриват българския музикален фолклор преди всичко с първите плочи и концерти на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". Такъв е пътят на японския състав "Ямаширо Гуми" към народните ни песни. Формацията, включваща двеста професионалисти, е без конкуренти в Япония и сред най-авангардните в света с репертоар етническа музика от Азия, Африка, Европа и Америка. Певците и свирачите от японския състав работят с два Изследователски института - за изкуства на цивилизациите и за фестивали. Високи професионалисти са и унгарецът Ференц Шебьо - диригент, аранжор и певец - и неговият ансамбъл, и заирският джазмен Ре Лема, изпълняващи българска народна музика.
Фонотеката на БНР съдържа и наша музика, изпълнена от любители чужденци: Ансамбъл "Здравец" от Бостън, американската женска група "Пениуислърс", свирачите от холандските групи "Раня" и "Брандон" и датски оркестър за сватбарска музика.
Голяма част от чуждестранните изпълнения са варианти на композиторски обработки на български народни песни ("Бре, Петрунко", "Айде слънце зайде", "Полегнала е Тудора"). Други са версии на автентични български народни песни, записани най-често на фолклорни събори като Копривщенския ("Здравец", "Пениуислърс"). Трети са провокирани от стихията на сватбарското свирене (Датски оркестър). Най-често чужденците се насочват към Пиринския и Шопския музикалнофолклорни диалекти, вероятно заради многогласието.
Според американския етномузиколог Тимоти Райс има две реакции при слушане и интерпретиране на български фолклор от чужденци - подражание и асимилиране. Първият е в точно следване на оригиналния музикален текст - темброво, интонационно и динамично копиране на българския образец. Вторият е по-интересен, защото предполага голяма свобода при използването на българския материал - например, българска мелодия изпълнена на ирландска гайда ("Източен вятър" - Анди Ървайн и Дейви Спилайн). Музикалните примери във фонда на Националното радио, коментарите на техни изпълнители и наблюденията върху "българската следа" в World Music (албуми, филмова музика, интервюта) дават няколко възможни отговора на въпроса "Защо чужденците изпълняват български фолклор?".
Първият е - защото той е уникален, със сложна форма и превъзходна организация на музиката и танца. Самата жизненост с асиметричните ритми, непривичните за чуждо ухо интервали на двугласно пеене и бурдонни хармонии, с богатството на мелодиката и орнаментите, със сложните стъпки на хората - предизвикателство за мераклиите. Магнетизъм с архаичността на музикалното мислене, уникални вибрации в мелодията, блестяща виртуозност на изпълнението. Филмовият композитор Джон Ло Дука обяснява идеята да се използва българското пеене като основа на саундтрака към филма "Ксена" с качествата на българските женски фолклорни хорове - "най-силният от източноевропейските песенни стилове" ("Кълт ТВ", 5/1997). Марк Босани - англичанин, музикант, "първа музикална шпага" на българското предаване по Дарик Радио "Студио Етно" - споделя вкуса си към българската инструментална фолклорна музика, държащ се според него на нейната жизненост и уникална ритмика. Впрочем, един от най-големите музиканти на ХХ век, Бела Барток, още през 1936 година въз основа само на шест нотни записа на български народни песни определи уникалното, най-могъщото във фолклорната музика - българските ритми, върху които според него ще се гради бъдещето на европейската музика.
Друг възможен отговор - търсят и изпълняват български фолклор, защото ги хармонизира личностно. Споделя го датчанката Лина Томпсън, за която срещата с българската народна музика е "поемане на чужда енергия", която ще я поддържа у дома в ежедневието й. Марта Фоарсайт разказва как фолк-феновете в САЩ ги разучават: "на един фолклорен лагер в околностите на Бостън, щат Масачузетс, където около сто и петдесет души прекарваха заедно края на седмицата, разучавайки и играейки традиционни танци от най-различни страни. Много от събраните вече знаеха да играят Ганкино хоро и го играехме под звуците на моя запис. Някои дори пяха заедно с него. Напоследък дадох копия от записа си на една местна група от петима американски музиканти, които пеят и свирят българска народна музика". Българският фолклор за американеца e средство за борба с отчуждението и връзка със съмишлениците.
Може би най-много са тези, които остават на подстъпите към прочита на българския фолклор. За тях той едва ли е философия, музикална уникалност, човешки контакт - по-скоро екзотика. Да си припомним мисълта на Цветан Тодоров, че възприемането на чуждата култура като по-малостойностна е характерно за западния тип ксенофилия. За "масовия" западен слушател българската традиционна музика вероятно е възхитителна с примитивността, първичността, екзотичността на дивото. Според английската преса ("Фолк рутс", ХII/1989 и "Ню мюзикъл експрес", 23. IХ. 1989) Иво Папазов е нещо като Бени Гудман и Чарли Паркър, но с акцент върху грубата мъжествена сила: с вид на нещо средно между третокласен боксьор и кръчмар; оркестърът му - впечатляващ отбор от брадати момчета с грозни ризи; музиката му - "страховита, ободряваща, възбуждаща", "потискана буйност на духове, стоели затворени столетия в шишето"; шоуто му - "дивашка гледка", когато прави бързо соло на флейта през дясната си ноздра, а публиката е изпопадала на земята... А Калинка Вълчева, чиито съвместен проект с Мартин Дженкинс "През Дунава" е определен като "най-добра фолк реализация" за 1996, е определена като "жена, която изяжда Павароти на закуска" ("Фолк Бъз", N52/1997).
Ако фондът "Чужди изпълнители на български фолклор" е затворена и обозрима система, то появата на български традиционни теми и цитати в глобалния музикален пазар е постоянна провокация за наблюдателя. От експериментите на Кейт Буш с трио "Българка" в албума на поппевицата "Чувствен свят" до включването на мотиви от шопската песен "Безродна невеста" (изп. Радка Алексова, обр. Николай Кауфман) в песен от албума "Поп" на "Ю Ту" могат да бъдат изброени много и различни интерпретации на български музикален фолклор от чужди попизпълнители: "Тоокинг Хедс", Питър Гейбриел, "Дийп Форест" и т.н. Инкрустация на български фолклор може да се открие и в съвременния джаз: Ре Лема с ансамбъл "Пирин", а след това със "София Сингърс"; Йълдъз Ибрахимова. Най-наситено е взаимопроникването на българско с глобално в модната World Music - това са само част от заглавията на нови западни албуми с "българска следа", цитирани според плейлистата "Студио Етно": "Ъндърграунд" - Горан Брегович, "През Дунава" - "Вълчева-Дженкинс Инсидънт", "Източен вятър" - Анди Ървайн и Дейв Спилайн, "Супа от столетието" - "3 Мустафи 3", "Амалгама" - "Иейсис", "Каравансарай" - "Чок хоро", "Гласове" - "Ангелите" & "Хун Хур Ту" и др.
Асимилирането на българска фолклорна музика като тип интерпретация на локалното в глобалната музикална индустрия се осъществява често чрез прилагане на колажната техника. Питър Гейбриъл и "Дийп Форест" използва запис на малкоизвестната българска певица Катя Петрова, чиято песен вплита в музикалната фактура на песента си "Когато Земята сънува". Продуцентите от "Яро" правят бум, като събират за пръв път в съвместен проект два уникални фолклорни вокални стила - полифонията на българския женски хор "Ангелите" и обертоновото пеене на тувинските мъже от "Хун Хур Ту". Британската критика посреща възторжено дебютния албум на формацията "Вълчева-Дженкинс Инсидънт" заради интересното съчетаване на стилове - българско народно пеене, фолк-рок аранжименти, джаз ритъм и импровизации; традиции - на Изтока и Запада, на България, Англия и Индия.
Нека се опитаме да надзърнем под повърхността на ефектния музикален колаж. База за наблюдение са изпълнениата на Ре Лема, включващи като съставна част гласове и песни на ансамбъл "Пирин". В тях се открояват два начина за изграждане на колажа. При първия архитектониката на новополучения музикален текст се определя основно от елементите на българския музикален фолклор. В този случай африканската музика присъства като съпровождащ в структурирането елемент (пиесите "Камуланг", "Налелела", "Оркестърът на гората"). Във втория случай българските фолклорни мотиви се наслагват върху друга водеща интонация, инкрустират се върху африкански песни и мелодии ("Афритюд", "Понги", "Йолела", "Сахара"). Доколко такъв тип колаж осигурява жизнена среда за българската народна музика? В този порой от цитати, акценти и асоциации формата подменя първоначалния смисъл на включените музикални текстове, идентичността им. Уникалните песни "на високо" от селата Долен и Сатовча се смесват в една композиция съвсем формално с шопска хороводна песен "Марко Елена оставя", а обединяващ елемент в новополучения текст е заирската песен "Камуланг". Така, загубвайки самостойността си, оригиналните български фолклорни песни се превръщат в този абстрактен за чужденеца звуков компонент, който, насложен провокативно върху реалния образ на неговото музикално мислене, се превръща в трамплин, хвърлящ аудиторията в неизвестното. Но по този начин възприемащият "прескача" и уникалния български музикалнофолклорен текст. Може би това е целено - съчетаването на два примитива създава оня жизнен и екзотичен музикален коктейл, действащ като "виагра" на отегчения съвременен слушател.
Е, както се казва в един виц: важното е да се обичат...

Венцислав Димов и Лозанка Пейчева