Две водещи - никаква цел

Курт Тухолски мъдро призовава слабия оратор никога да не започва с началото на речта си, а винаги с начало на началото. Едва след няколко километра думи трябва да се стигне до същината на нещата. Припомних си неговите съвети, след като съвестно проследих едно от изданията на "Хоризонт до обед" през седмицата.
То започна като съвсем обикновено предаване с представяне на техническия и творческия му екип, както и на темите. По всичко изглеждаше, че водещата е една, пък и тя се самоопредели като такава. Веднага след това тя поздрави в студиото своя колежка. Без никакво предупреждение за слушателя се оказа, че въпросната колега всъщност също ще играе водеща. И то цял един час от двучасовото предаване. От титулярната водеща не остана ни следа. А анонсираните в началото теми се изместиха след един дебат, твърде много приличащ на парламентарно студио. Както по поведението на журналистката, така и по начина на говорене на гостите.
Умишлено подчертах, че говоря за конкретно предаване. Не вярвам, че "Хоризонт до обед" винаги се развива по този начин. Но е възможно.
Интересното в случая е слепването на две принципно отделни предавания, с отделни сюжети, сценарии и водещи в едно. Под обща шапка. Това създава някаква особена динамика, която би могла да бъде ефектно програмно решение. При всички положения обаче има нещо притеснително и недоизмислено в ролята на основната водеща. В случая тя приличаше на човека, който ви посреща на входа на скъп ресторант, настанява ви на масата и изчезва. За да се появи отново за смяна на пепелниците, точно когато напълно сте забравили за него. Не разбирам необходимостта от такъв тип роля в радиото. Защо е нужно водещата да открива предаването си, анонсирайки проблематиката, с която ще се занимава, и да се окаже, че ще го направи чак след един час. След нея другата журналистка отново се налага да се "открие", да обясни темите и гостите си. И в крайна сметка кой се оказва водещ на предаването? Закономерен въпрос, след като хем са и двете, хем не са. От една страна, първата водеща казва, че ще бъде с нас два часа, а ,от друга, се разбира, че ни е изоставила още на втората минута. След един час отново повтаря темите си и всичките си реплики отначало.
Само формално това е едно цялостно предаване. Драматургично не е свързано, дори още по-лошо - то е драматургично слабо. През цялото време имах чувството, че (иначе важният) едночасов разговор не е имал програмно време и просто е пъхнат в рамките на чуждо предаване. Ако пък там по замисъл е било мястото му, то това не се разбра. Той си остана предаване в предаването. Както началото и на двете остана само начало на началото, а не увод към същината. Идеята да има предавания, пък дори и от блоков принцип, е да бъдат отграничени от останалите програмни части чрез водещ, чрез някаква единна мисъл, която да свързва отделните парчета. В случая тази идея бе разрушена вътре в себе си и то не чрез отнемане на характеристики, а чрез добавяне на допълнителни такива, които я опорочават.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато