Ето това е кич - да го украсиш
Импровизацията е монолог и диалог в музиката на ромите.
Според етимологията на думата (латинското improvisus - "неочакван, внезапен") импровизацията е изкуство на мига. Върху креативността и стихийността на импровизацията се акцентира при различни опити за дефиниране на понятието в музикалната теория: като художествено творчество, при което произведението се създава непосредствено в мига на изпълнението му; спонтанно творене на музиката, разкриващо възможности за импулсивност, изненада, експеримент; едновременно композиране и изпълнение; вечно променяща се, изплъзваща се и неуловима за анализ материя.
Свързвана най-често с джаза, импровизацията е присъща както на различни музикални жанрове и стилове, така и на различни епохи в музикалната история. Тя е белег и на етническата музика, каквато е и съвременната циганска музика в България.
Ромските музиканти посочват няколко необходими условия за импровизацията.
Едно от най-важните е знанието, мисленето на свирача: "Импровизацията се прави с мисъл. Веднага трябва да ти дойде в акъла. В момента трябва да измисляш." (Х. Чинчири)
Освен че импровизацията "зависи изключително много от това как мисли музикантът", тя зависи и от неговия опит: "какво е свирил, колко си познава инструмента. Щото, ако той си познава инструмента страхотно много - той започва да играе. И горе, и долу, и встрани, и вляво, и вдясно. Ако той не си познава инструмента толкова добре, разчита само на сърцето си и на мозъка си. Ако той познава инструмента си изключително много - той започва да играе с инструмента, започва да му става все по-лесно и по-лесно." (Кирил Ламбов)
В разговорите с ромските музиканти се потвърждава една важна страна на импровизацията, която е отбелязвана от различни изследователи - импровизацията е персонален избор, тя е дело на отделната личност. Точно поради тази причина може да се каже, че импровизацията е една възможност за персонална идентификация чрез музика - своеобразен индивидуален качествен щемпел, мерило за индивидуалните творчески възможности. Схващана като талант, дарба, тя е както това, което "ти е дадено", така и постигнатото в резултат на усилия, труд, шлифоване на майсторството.
Във връзка с импровизацията като персонален идентификатор е уместно да се цитират няколко откъса от интервю с един ромски музикант, който познава достатъчно добре съвременната ромска музика и музиканти, знае какво е импровизация и самият той е майстор импровизатор, и може да изрази и едното, и другото вербално - пак според Кирил Ламбов. В казаното от него се прави персонална характеристика на музиканти на базата на техните индивидуални импровизаторски умения: За Младен Малаков: "Младен свири интуитивно жестоко. Щото си познава инструмента и свири по-технично. По-бързо, по-артикулирано, по-екстазирано като екстаз, с повече еуфория. Но това вече е въпрос на флуиди, въпрос на кръв - ето това също има значение за импровизацията. На Младен импровизацията е по-народностна, по-архаична, може би. По-емоционална. Защото е по-интуитивна." За Кирил Малаков: "Кирил Малаков е завършил Консерватория. Това е човек с огромни познания. За импровизацията казах - разликата между Младен и Кирил е огромна. Кирил импровизира по-академично, разбира се. Той познава кипърската музика, познава гръцката музика, познава турската музика. При това положение неговата импровизация ще бъде по-богата. По-интересна. По-интелектуална. Кирил може да импровизира по няколко начина."
За Кирил Ламбов - дядо: "Моят дядо беше, без да преувеличавам, това го казват всички - най-страшният импровизатор. От едни лад минаваше в друг лад директно. Така минаваше дядо, без да мисли."
За Иво Папазов: "Той си познава инструмента и свири както и където си знае. Технично, с много познания върху ладовата система и върху математическата стойност на ладовете... Знае как да се минава от един лад в друг лад. За да ти е ясно съвсем - енхармонична модулация от фа в ла, примерно прави. Директно се прехвърля. Плавно и бързо минава."
Освен персонален идентификатор, импровизацията е един от знаците за групова идентификация при ромските музиканти. В тяхното слово тя се свързва със символната представа за присъщата на циганите и музиката им свобода, която дори когато е негативно възприемана от другите, е достойнство за ромските музиканти. "Едно българско хоро е точно ограничено: акорди, хармония, соло, колена. Ако нещо по-различно се направи, вече става цигания. Ако се поосвободи малко от ограниченията... Това не е цигания обаче, това е просто преработка. Затова е интересно музиката, щото аз го свирим по един начин, той по друг, тя по друг начин го разбира. И всеки дава нещо от себе си... Това е разнообразие" (Д. Димитров).
Друго важно условие за импровизацията е наличието на инстинкт за движение и промяна. Интервюираните музиканти го наричат "украсяване" на музиката. За ромските музиканти украсяването, изобилното орнаментиране, показната демонстрация на майсторство без мярка е белег за идентичност на собствената им музика. "Изменянето" на музикалния първообраз като форма на импровизация различава циганската песен от българската, а от друга страна - стила на един изпълнител от стила на друг. Украсяването на музиката се възприема като мярка за хубава музика: "Българската песен си има своите орнаменти... При циганската вече може да си слагаш своя кич, своята украса... Е това е кич - да украсиш. Те за филмите казват, че некой филм е кич. Както например за индийските филми. Много е украсен, много е сладък, просто хубав направен. Така е и песента" (Н. Гърдев).
За орнаментирането при импровизацията има няколко термини и изрази, използвани от ромски музиканти: "украсяване", "кич", "игривост", "мазна музика", "да съблазнява музиката", "преобразяване", "много по във всичко".
Казаното от ромските музиканти за импровизацията като персонален избор, мярка за качество и белег на своята (групова, етническа) музика може да се потвърди и от наблюдения върху някои музикални изпълнения. Така например, при изпълнение на мелодия на българска песен от луковитския кларнетист Алил Алилов (CD Zingari), се наблюдава импровизиране чрез украсяване, "разиграване", регистрово оцветяване на мелодията до такава степен, че трудно може да бъде разпознат първоначалният музикален артефакт. По особен начин той сякаш се губи в изобилието и излишъка от импровизацията като музикална реч. Не случайно записвачът е назовал изпълнението като "Циганска мелодия", въпреки че в пояснителните бележки е отбелязана връзката на тази мелодия с българска народна песен.
Импровизираното изпълнение се отдалечава изобщо от темата на мелодията и конкретно от българската мелодия. По подобен начин се "разсвирва" българската песен "Лале ли си, зюмбюл ли си" от кавракировски зурнаджии, записана на терен през 1991 г.
Импровизацията е индивидуална творческа изява, но дори и най-солистичните й измерения съдържат в по-голяма степен идеята за диалог, отколкото монолог. Диалогичността, колективните параметри на импровизацията могат да се видят във връзките между изпълнителя и публиката, изпълнителя и другите музиканти.
Катализатор на новите идеи в импровизацията е реакцията на публиката. "Да осъзнаваш публиката" - това е основно правило, по което се прави импровизацията. "Да разполагаш с музика" - това е другото необходимо условие за импровизацията. Съчетанието между едното и другото съставят представата за импровизацията, която е характерна черта на съвременната инструментална музика, изпълнявана от цигани.
"Четенето на мислите" на партньорите в музицирането също е важно условие за постигане на диалогичност в импровизацията. Колективната импровизация - термин, свързан с понятията солист и акомпаниращи, има място и в музиката, изпълнявана от ромски музиканти.
Качеството на импровизацията като диалог между отделните свирачи е толкова по-оптимално, колкото по-добре се познават и усещат те помежду си, колкото по-дълго време са свирили заедно. Музикално приключение е да се присъства на въпросите и отговорите, които си разменят в музикален диалог, например, Иво Папазов, Нешко Нешев, Матю Добрев - години наред свирили заедно в оркестър "Тракия". За слушателя тази музикална игра, диалогът, импровизационното "надскачане" изглеждат леки, лесни, едва ли не спонтанно, отведнъж постигнати. Всъщност зад качествената колективна импровизация се крият години съвместен труд и натрупано общуване.
Взаимодействието в колективната импровизация е толкова по-ефективно, колкото по-близки са музикантските и технически равнища на отделните изпълнители. И неспециалистът усеща липсата на качествена музика, когато слуша изпълнения на групи, в които има един добър импровизатор, но липсват импониращи му партньори от оркестъра.
Стойностната колективна импровизация се дължи и на висока степен на съ-чувстване между музикантите, но може да бъде постигната и рационално, като осъзнаване на значимостта на всяка отделна функция в музикалното цяло (мелодична, ритмична, хармонична) и съзнателното търсене на оптималния баланс между тях.
Многократните наблюдения върху живи изпълнения на ромски музиканти показват, че те могат да импровизират в избора си на репертоар и неговата трактовка според публиката и ситуацията. Само един от многобройните възможни примери: група американски туристи са на гости в петричкото село Кавракирово, местни зурнаджии в тяхна чест изпълняват популярния по това време хит "Макарена", като импровизират, версифицирайки го ритмически и мелодически така, че веселящите се гости и роми домакини да го танцуват като специфичния танц по песента, след това кючек и накрая хоро.
Взаимодействието между музикантите по време на импровизация се доуточнява и чрез екстрамузикални знаци като погледи, мимики, жестове, думи.
Импровизацията е полет на фантазията, дарба, притежавана от ромските музиканти. Виртуозността като технически ефект, вкусът към неочакваното, желанието да шашнат публиката с всички средства и на всяка цена са белези на музикантския им почерк. Но импровизацията е присъща на музиката им и извън индивидуалното умение да се импровизира. Защото е характерна за типа музика, изпълнявана от роми професионални свирачи и певци в България: българска народна музика, свирена от сватбарските оркестри; ориенталски интонации и музикални фрагменти, характерни за собствената им музикална традиция; балканска етнопоп музика; местни версии на World Music с елементи на фолк-джаз.
Импровизирането е иманентна черта на разпространяваната по устен път музика, каквато е и музиката, изпълнявана от циганите в България.

Лозанка Пейчева