Еднаквости/Различности

Има дни, когато дори и най-незапознатият с начина на подреждане на телевизионните новини знае първата от тях. Държавният празник, 15 септември, 24 май - все дати, чието главенство телевизията тук не поставя под съмнение, отстоявайки го със завидна търпеливост и постоянство. Няма значение с какъв епитет се кичи тя отпред - частна или обществена, регионална или национална - всяка тръгва с едно и също, акцентира върху едно и също. Последната случила се еднаквост в българската телевизионна разнородност беше първият учебен ден - тогава само bTV се изключи от всеобщия ентусиазъм - и то, сигурен съм, не поради липса на желание, а поради липса на информационна емисия. Тая "новинарска" еднаквост поражда у зрителя усещане за общност. Каквото и да гледа, на който и канал да превключи, ако той е български, значи 15 септември ще е най-отпред. Звучат патетични декламации на "Детенце любаво", дрънкат първи школски звънци, камерата приковава в упор първокласници с букети - всичко, що е българско, е тръгнало на училище. Картината предизвиква възторг и умиление и точно това е целта - да се посочи изконното наше, да се проследи българското в неговата най-сюблимна проява; въобще да се изкаже националността чрез звук и образ. Никоя телевизия не поставя под съмнение тази си задача, нещо повече - провижда я като дълг. Представете си реакцията на телевизионните работници например, ако им предложите точно на 15 септември друга да бъде водещата новина - със сигурност ще последват учудване, присмех и упреци в непрофесионализъм. Телевизията не може да въобрази себе си без своята общност, която, прочее, сама изгражда.
Тази общностна телевизионна еднаквост обаче прави съвкупната българска телевизия различна. В единния глобализиран свят тя се отличава, специфизира се и се отделя. По този начин колкото и да я смятаме за инструмент на у-еднаквяването, тя едновременно с това способства и за о-различаването. Тя концентрира националното, извежда го като водещ момент, субстанционализира го. Превръща го в непререкаема действителност. То отпада от противоречието, за да бъде трансформирано в истина на съществуването. Във все по-дисеминиращата се и глобализираща телевизионна практика (CNN, Euronews) българските телевизии остават прибрани в собствената си градинка, само плахо поглеждайки отвъд синора. Последно убежище българският национализъм намира в телевизионните студиа, а синият екран е негов апологет. Много телевизии за нация една.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин