Да разомагьосаш разомагьосника

Било много отдавна. Никой вече не помни тези времена. И правилно. Европа отново се била отворила към България, облъхвала я ласкаво и строго със зряла модерност. Но де е и що е България? Трябвало спешно да се разомагьосва. С тази задача се заел и после станал патриарх Иван Вазов. Това, че стъпил върху всяко камъче в България и изпял песен отгоре, че се чувствал длъжен да възпее всяко събитие - мега или локално, да назове неназовимото, да даде имена на всичкостта, било неговият начин да разомагьосва, да преодолява котловинността, да създава национално единство, да сплита тукашния разказ с Големия Наратив. Зачели опита му, оказал се валиден.
Изминало много време. Песните му все се чели и започнали да омагьосват на свой ред. Това било недопустимо. Дошло време да се разомагьосваме от неговите словеса. Европа вероятно изисквала от нас да бъдем вторично, отново разомагьосани. Но всъщност откъде накъде ние да сме ние? Ей тази игра на омагьосване-разомагьосване е най-хубавото в цялата работа. Който не иска да я играе, ще се усъмним в неговата вирилност. Но всъщност този той от нас ли е?

Михаил Неделчев







150 думи за Вазов