Александрийски квартет
на български


След необяснимо забавяне от няколко години издателство "Хемус" най-после се реши да пусне първите две части на "Александрийски квартет" - книга, която е сред безспорните постижения в литературата на ХХ век, при това не само на английската. И както сочат продажбите, протакането е било неоправдано, защото за днешния твърде свит пазар, "Александрийски квартет" се харчи добре. Което идва да покаже, че още съществуват читатели и за добрата литература, и издателствата биха могли да се съобразяват с това и да поемат нужния риск. А не да разчитат единствено на блудкавите четива. И все пак издателство "Хемус" заслужава похвала заради проявения избор и предоставената възможност и на български да се чете едно от ключовите за ХХ век произведения. Казвам ключово, защото романите на Дърел, включени в тази тетралогия, не просто представят възможностите на едно експериментиращо писане, не просто демонстрират блестяща стилистика, както изтъкват всички негови изследователи, но и по един превъзходен начин сочат възможностите на романовата техника, събират в себе си почерци на представителни за модерното писане фигури, диалогизират с какви ли не текстове. Тоест самите романи са една плетеница, разплитането на която е удоволствие, осигурявано от малко книги. Тази многопластовост на "Александрийски квартет", с други думи, предполага и доста широка читателска аудитория. Защото едни читатели могат просто да следят сюжета; други могат да се оставят на сладостното постигане на стила - нещо, за което допринася поредното блестящо справяне от страна на преводачката Иглика Василева; а трети - да четат тези романи като романи за романа...
Първите две части от тетралогията - "Жюстин" и "Балтазар" - са романи за любовта и приятелството, за вярата и ревността, за мъртвите и тяхното вклиняване в живота на живите, за паметта и странните закони, по които нещата се запечатват в съзнанието, позволявайки преживяванията да се наслагват не в реда, в който са се случили, а в който са станали важни за помнещия, за парадоксите, при които помненето така трансгресира фигурите и сенките, че нереалният живот не просто дублира, но и измества другия. Оттук - "Александрийски квартет" е книга за възможността да познаваме, но лошо, непълноценно, криво, да фиксираме, но неточно, да изговаряме, но насичайки говора с мълчания и недомлъвки, да обясняваме, но без да стигаме до някакво финално обяснение, защото думите и паметта се събират единствено в изплъзванията, сенките, сглобките на полумозайките и нерешимите пъзели... "Жюстин" и "Балтазар" са и романи за града, не за кой и да е град, а за Александрия, с цялата история, която това име носи, с цялата знаковост и натежалост от спомени. Но и за града по принцип, доколкото всеки град - казват ни те - определя съдбата на хората, движи я и я направлява. И тъкмо тази кинематографичност възприемат някои от по-късните романи на ХХ век, особено във френската литература. Достатъчно е да спомена имената на Дюрас и Модиано.
И най-сетне - споменах това - "Александрийски квартет" включва текстове, които акцентират върху образите на пишещия и четящия, които експериментират с различни литературни модели, непрекъснато препращат към познати и по-малко познати произведения (натрапливи са препратките към Форстър и Кавафис), самоописват се, дори се самоиронизират, представяйки романовото писане в неговата вечна незавършеност...

Амелия Личева









Думи
с/у думи





Лорънс Дърел. Александрийски квартет. Превод от английски
Иглика Василева. Издателство Хемус.
С. 2000