Ежегодно приключение

В предговора към каталога с въздишка прочетох, че навремето Начо Културата е нарекъл традиционните художествени експозиции "Камерни изложби в Стария град". Постепенно те се преименуват на Национални есенни изложби, а Старият град става Старинен Пловдив. Стремежът към престижност превръща инициативата в официоз, а прекрасната идея за камерност (която най-добре отговаря на мястото и времето) се загубва из дебрите на битката за шефство над събитието. В крайна сметка борбите за надмощие между СБХ, групата на художниците в Пловдив, Управление Старинен Пловдив и т.н., завършват печално за самите изложби. Те не само изгубват облика си, но стават досаден факт в изложбения календар, който не може да бъде спасен дори от романтиката на мястото.
Мисля си, че Есенните изложби са един от редките случаи в родната ни култура, при които критиката бе послушана (и моля ви, оставете ми тази илюзия...). След N-броя критични статии в печата и дискусия на живо, организаторите най-после решително се заеха да променят нещо. Те се изправиха като матросовци срещу страшната дума куратор и решиха да поверят деликатната съдба на Есенните изложби в негови/нейни ръце. Безспорно това е гигантска крачка в блатата на тукашното мислене и удар по чувствителността на тези, които си запушват ушите при изговарянето й.
Тази година Галина Лардева реализира идеята си "Визия/Звук", която като настроение и мащаб възвръща "човешкия" облик на изложбите. Статистиката отчита 11 участници, разпределени в 4 къщи. Като цяло експозицията радва със спокойния си характер. Усилията и амбициите на куратора остават в организационната кухня, а на зрителя му е дадено и без това полагащото му се право да се наслаждава и избира. Той се среща с различни авторски присъствия, може да хареса или не, да почувства или не, да бъде провокиран или да остане безучастен, но при всеки случай отчита избора на куратора. И не възприема поредните есенни изложби като края на света, а като ежегодно приключение. И със сигурност очаква, че догодина ще има нещо съвършено различно.
От гледна точка на идеята за "сформиране на единна авторска визуална и звукова среда" моите предпочитания са за изложбите на Кольо Мишев, Станислав Памукчиев и Камен Цветков. При Венцислав Занков saund-trak-a като че ли изчерпва напълно хрумването. От другите автори не всичко разбрах или усетих, но не си тръгнах от Пловдив с горчивина в устата. След тези експозиции знам, че нещата ще вървят към по-добро и Есенните изложби отново ще бъдат очаквани с интерес.

Мария Василева







Изкуство
на борда