Балкански сюжети

И виртуозът на властта може да сгреши. Когато промени конституцията, за да си осигури трети мандат, какъвто по старата не му се полагаше, и като си насрочи преки президентски избори, за да си ги спечели, Милошевич не предвиди в играта си явлението Кощуница.
Избори ли, фарс ли?
Че диктаторът е манипулирал изборите, узнахме още седмица преди провеждането им в неделя, така че първоначално всичко беше наред. Генералният секретар на НАТО Джордж Робертсън в събота предупреди, че Милошевич готви поредния си изборен фарс. Шефът на общата външна политика на ЕС Хавиер Солана ни информира, че режимът в Белград по пътя на най-безскрупулни методи подготвя изборна измама.
Администраторът на ООН в Косово Бернар Кушнер нарече изборите провокация и фарс, на който и не мисли да съдейства. При това скоро Кушнер и сам ще провежда в Косово безфарсови избори в отсъствието на стотина хиляди неалбански избиратели. Десетки авторитетни външнополитически, военни и балкански експерти на международната общност в многобройни изявления през седмицата преди изборите също квалифицираха непроведените още избори като фарс. От международния пълномощник за Босна Волфганг Петрич в непосредственото навечерие на изборите узнахме и обема на манипулацията: 750 000 гласа, защото точно толкова му трябват на Милошевич за абсолютно мнозинство. Основните варианти на манипулацията също бяха предварително известени: регистрация на избиратели в Косово, където косовските албанци със сигурност няма да гласуват, но гласовете им ще се броят; същият номер в Черна гора, където поне половината избиратели няма да гласуват, но бюлетините им вече са готови; гласовете на военнослужащите по казармите, където обществеността не може да контролира гласоподаването. Знаем и за още няколко малко по-рафинирани номера. За развитието след фарса циркулираха около 12 кървави сценария, които Западът и пропагандната кухня на Милошевич сравнително по равно си поделят като източник: различни варианти на преврати и на агресия отвън и отвътре, един от друг по-абсурдни, ала абсурдни работи достатъчно са ставали на този терен, та човек със страх и трепет ги четеше.
Междувременно фарсът приключи в мирна обстановка, без сериозни инциденти и с участие от около 75%. При това на всичко отгоре като че ли наистина е спечелен от опозицията. "Да не се залъгваме - избърза ден след изборите да предупреди председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел-Джонстън - Милошевич е диктатор, а изборите са били фалшифицирани още преди да започнат." "Изборният фарс" - гласи по инерция и коментарното заглавия на вестник "Франкфуртер Рундшау" в деня след гласоподаването. Опозицията едва ли ще иска да е спечелила един фарс, така че квалификацията вероятно бързо ще бъде забравена. Всяка от двете страни впрочем, както и се очакваше, засега претендира за победа, ала от Париж председателството на ЕС своевременно предупреди, че Милошевич е лишен от всяка легитимност да предявява подобна претенция. Всеки опит на Милошевич да се обяви за победител в изборния фарс ще бъде квалифициран от ЕС като явна измама - гласи декларацията. Високото участие във фарса, според декларацията на ЕС, при това доказва, че сръбският народ иска да вземе съдбата си в свои ръце. При най-неблагоприятно за опозицията манипулативно развитие на останалото преброяване на гласовете може би ще се наложи балотаж, та в такъв случай фарсът може да се проточи още две седмици. Приключи ли обаче с окончателно поражение на Милошевич, фарсът ще премине в историята като демократична смяна на властта в Югославия по пътя на легитимни избори. И ето че в първата си реакция в понеделник Хавиер Солана вече нарече фарса "убедителен вот за смяна на властта, който сега трябва да стане реалност", американското външно министерство честити вота за демокрация на югославския народ, а генералният секретар на ООН Кофи Анан изрази надеждата на световната организация, че от югославските избори ще се появи демократично легитимирано правителство.
Шансовете за подобно развитие са напълно реални, лагерът на режима се разпада, послушният екс-президент на Югославия Зоран Лилич още в края на август дезертира от всичките си държавни и партийни функции, слуховете за оставката на премиера Момир Булатович също не са случайни, а най-вярното куче на президента Войслав Шешел започна да ръмжи на господаря си и да върти опашка на Кощуница, потвърждавайки цифрите му и изборната му победа. Милошевич е по-сам от всякога и май само косовските албанци ще са разочаровани. Както узнаваме от репортаж на "Таймс" (три дни преди изборите), радетелите за национална независимост на Косово не виждат нищо добро за каузата си в изборната победа на Кощуница и предпочитат Милошевич да си остане, а с него и шансовете за суверенна република Косова.
С какво обаче Кощуница успя да привлече толкова избиратели, та и манипулативната апаратура на Милошевич да забуксува? С репутацията си на почтен и непродажен политик едва ли щеше да стигне толкова далеч, защото това са най-неустойчивите ценности в държава с медии и политически опоненти като Югославия. Истината е, че на повечето югославяни отдавна до гуша им е дошло от Милошевич и клептокрацията му, но не по-малко и от унизителното колективно наказание, на което Западът вече десет години ги подлага чрез санкции и международна изолация. При това положение Милошевич убедително се разтоварваше от всяка отговорност за осиромашаването и с лекота неутрализираше имитаторите си, които опозицията издигаше като алтернатива. С Кощуница обаче опозицията излъчи свой кандидат, който не само не е влизал в пазарлъци с Милошевич, но и не е целувал ръка на Мадлин Олбрайт. Кощуница критикува цялостната досегашна политика на Запада спрямо Югославия като несправедлива и злощастна, смята санкциите за основен стабилизатор на режима на Милошевич, нарича бомбардировката на НАТО военно престъпление, отхвърля Хагския трибунал като политически инструмент на САЩ и дори обвинява Милошевич, че за властта си пожертвувал и изоставил на произвола сърбите в Босна, Хърватия, Косово и другаде на територията на бивша Югославия. С тази своя платформа Кощуница не даде на Милошевич възможност да го развява по медиите си като марионетка в услуга на силите, бомбардирали Югославия, и тъкмо с нея се оказа за преобладаващото мнозинство убедителна алтернатива за кандидат-пожизнения сърбо-югославски президент. Оттук нататък най-интересен е въпросът, какви възможности тази платформа на Кощуница предоставя за конструктивен диалог със Запада. Налице са вече и първите предупреждения за изненадите, които Западът има да очаква от Кощуница, както и първите прогнози, че победителят може да се окаже само преходна фигура.

25 септември 2000
Жерминал Чивиков