Уважаеми г-н Бодаков,

След прочитането на 150-те думи на Амелия Личева в последния брой на "Култура" не се стърпях и написах 150 думи срещу много от 150-те думи за Вазов. Предлагам ги на Вашето внимание. Моля да ми отговорите дали бихте ги публикували. В противен случай мога да потърся друго място. Аз работя като биолог от 10 години в САЩ и съм далече от литературния живот на България, но вестник "Култура" следя редовно откак е на Интернет. Живеем близо до Ню Йорк и около нас има една немалка група българи. Отворили сме българско училище с 8 деца (един час един път седмично). Те рецитират стихотворенията на Вазов. Ние пеем патриотични песни по националните ни празници, както никога в България не бихме правили. Явно отдалечеността ни от Родината дава отпечатък на нашето отношение. Не мисля, че това намалява правото ми за реакция на интелектуалната самозабрава на литераторите, които публикувате в поредицата "150 думи".
С уважение

Константин К. Чипев


150 думи за някой от 150 думи за Вазов

О неразумни Ироде,
Защо заради другостта на европейскостта искаш срещата на нашите деца с "Аз съм българче" да бъде една нестаналост? Защо не искаш те да се гордеят със славното "Край Босфорско" минало на своя народ? Защо покрай модерните си псувни наричаш това скучни патетики? Защо родолюбеца го клеймиш като "патриотар"? И как е можал популистът не-народен и не-патриарх, но все пак поет, да не се е сетил преди 100 години, че след 100 години ще има глобализация и си е останал бинарен българин? И това е, според новото политизирано литературознание, само с цел, огъвайки се като трепетлика пред сменящите се през няколко години правителства, да бъде накичен с лаврите на тоталитарната обредност. Как докато ходеше из Рила не разбра, че ще стане позната равнина, а не връх? Как не е усетил, че никой нямало да му чете стихотворенията през новото хилядолетие, та да си маргинализира наратива и да пребъде?!

Константин К. Чипев


Уважаеми г-н Чипев,

Съгласуват ли се помежду си изказванията на българите, които живеят в държавните предели, с изказванията на българите в чужбина?
В рамките на България публичните разисквания на Иван Вазов се извършват на слабо проницаеми професионални езици. Извън България фигурата на писателя бива обсъждана на равнището на всекидневното къщно общуване.
И какво се случва в едър план? Носталгиите на външните българи се разминават с "насилничествата" над мита, проявявани от вътрешните?
И единият, и другият говор, за мен поне, са някак лесни, щом като не създават общо поле за дебат. Дебат за всички нас.

Марин Бодаков