Хуманитарни пирати

Тези дни на книжния пазар се появи изданието: Сергей Аверинцев. "Ранновизантийската литература: традиции и поетика" (съставителство и предговор Христо Трендафилов, превод Евгения Трендафилова, издателство "Тавор", 469 с.).
Изданието е пиратско в двоен смисъл. Първо, то е такова в юридическото значение на думата: реализирано е без съгласието на автора и без уреждане на авторските права за книгата (става дума за жив, популярен у нас автор, наш неотдавнашен гост). В книгата са включени и текстове, които за България са собственост на друго издателство - ИК "Славика". Върхът на наглостта е публикуването на един превод (несръчно редактиран) на статията "Филологията", отпечатан в подготвеното от мен издание, а именно "Месемвриа. Българо-руски сборник в чест на Сергей Аверинцев" ("Славика". С., 1999).
По-страшно в дадения случай обаче ми се струва научното пиратство, извършено от г-н Христо Трендафилов, за когото на две места в изданието научаваме, че е професор. Какво е направил почитаемият?
Първо, той е взел на абордаж творчеството на именития руски учен, след което следва сеч и грабеж. Когато става въпрос за сборник с трудове, то само авторът е онзи, който има правото да съставя (или санкционира) и да именува подобни сборници. Разбира се, нито едното, нито другото Трендафилов не е сметнал за необходимо. Съставителят си е присвоил правата на автора. Трендафилов съвършено недопустимо е съсякъл цяла книга на Аверинцев - "Поетика на ранновизантийската литература" (авторските права върху която за България са собственост на ИК "Славика"), като по свой произвол е извадил няколко глави от нея и ги е "монтирал" в своята "концепция".
Второ, Трендафилов абсолютно целенасочено мами и подвежда читателя със своите претенции на първопроходец. За свое изумление научаваме, че това е първата подборка с трудове на Аверинцев в България. Какви са мотивите на Трендафилов - в противоречие с елементарната научна почтеност - да премълчава както сборника на "Славика", така и приложението към него "Среща и Книга"? Безочието му отива и по-надалеч - той твърди, че "досега у нас са превеждани само отделни статии на С. Аверинцев". За сведение на г-н професора: досега у нас са преведени и публикувани в различни издания точно 4 от 9-те включени от него текста, т. е. почти половината.
Трето, Трендафилов щедро черпи информация от подготвените от "Славика" сборници, както и от мои публикации в "Култура", без нито веднъж да посочи авторството или преводача.
Четвърто, професор Трендафилов е ощастливил туземния читател със своя встъпителна статия към книгата, написана с изключително нагъл тон, "с тон на археолог, който е открил мамут" (Г. Каприев). Оттук ние научаваме, че "името на Сергей Аверинцев (...) се радва на известност в определени хуманитарни среди и у нас". Я виж ти! Отново за сведение на г-н професора: тези "определени хуманитарни среди" щяха да пукнат по шевовете огромната 65 аудитория на СУ "Св. Климент Охридски" през ноември 1998 г. В България традицията на рецепцията на Аверинцев датира тъкмо от 1973 година! Пето, професорът, за който иде реч, се е постарал даже да напише нова биография на Аверинцев. Научаваме, че "Аверинцев е роден и възпитан в семейството на лекар", а не в това на професора по биология Сергей В. Аверинцев. Щом Аверинцев е наследил от баща си любовта към Античността и латинския език, то той няма как да не е лекар: зер лекарите пишат диагнозите си на латински! Научаваме и това, че той е завършил класическа филология "в Московския университет "М. В. Ломоносов" през 1969 г.", сиреч на 32 (!) години! Чудно как през същата 1969 г. той е написал "Поетика на ранновизантийската литература" (издадена чак 8 години по-късно - през 1977 г.). Нашият автор обаче великодушно отбелязва: "Оставяме встрани въпроса кога реално са написани книгите и статиите и ще се водим повече по "есхатологията" на тяхното издаване". Как така? Откъде изобщо Ви е известно, че има подобен проблем? Да не би от "Месемвриа", с. 235 - единственият източник, в който се споменава за това? Затова ли "оставяте встрани въпроса", за да твърдите самоуверено: "повечето от своите най-значителни работи С. Аверинцев е отредактирал (???) и обединил (???) в книга под наслов "Поетика на ранновизантийската литература". И всичко това за да оправдаете (пред кого?) своите патоанатомични упражнения с текстовете на Аверинцев? Та от каква точно "есхатология" се водите? Да не би да сте искали да кажете: "телеологията"?
Ако един български професор си позволява да бъде пират, то какво да кажем за издателите от "Тавор", които (не е изключено) са се ръководили и от известни добри намерения. Към "достойнствата" на въпросната книга обаче можем да добавим и непознаването на издателските правила в направата на една такава книга. Не са посочени и текстовете, по които са направени преводите. Тук няма да ми стигне мястото да погадая за един от тях: за статията "Филология[та]", която, твърдя, е преведена по... превода на същата статия, публикуван в "Месемвриа"... Читателите са грамотни и могат да сравняват сами!
Така е: всеки прави онова, което може.

Емил Ив. Димитров