Около Есенните изложби в Пловдив тази година има някои странности и спекулации. Припомняйки си обсъждането им миналата година, мога да си представя колко трудно е било на хората, които бяха против кураторския принцип, сега да го провеждат на практика. Оттук, струва ми се, произтича доста механичното съчетание "Визия/Звук" - задача, която може да бъде поставена на абсолютно всеки художник. Така остава неясен принципът, по който са избрани точно тези участници в тазгодишните изложби. В каталога Галина Лардева пише, че те имат различни пластически възгледи, че са от различни генерации, че имат силни творчески присъствия и че "проектът се развива в посока на утвърждаване на културна приемственост, диалогичност и толеранс". Несъмнено Георги Божилов, Ангел Станев, Ицко Мазнев, Кольо Мишев, Красимир Добрев, Станислав Памукчиев, Камен Цветков, Моника Попова, Венцислав Занков, Петър Кочевски и Ясен Панов са от различни генерации, имат различни пластически възгледи и творчески присъствия. И вероятно, искат или не, утвърждават културна приемственост, диалогичност и т.н. Но какво общо има това с "Визия/Звук", не става ясно.
Накратко ще отбележа, че "тътненето" бе най-подходящо на "вулканите" на Косьо Мишев; че "китайска" музика (всъщност на група "Анастасия") добре допълва изложбата на Станислав Памукчиев (а към вече твърде добре познатите "първични" форми са прибавени и нови - също така "първични" фунии, от които очакваш да се излюпи поредното чедо на Пришълец 1, 2, 3, 4); че сексуалните въздишки на фона на националния химн на Венцислав Занков съставляват сами по себе си произведение, което не се нуждае от заобикалящите го картини; че равномерното почукване към портретите на Камен Цветков може да подлуди всеки; че белите гипсови дискове на Ангел Станев се ветреят в двора на Балабановата къща, съвсем нелепо озвучавани от органова музика на Бах. И че както в "доброто старо време" Есенните изложби имат почетно участие - този път на Георги Божилов. Като че ли нищо не се е променило. Вярно е, че силните участия са повече от предишните години, че преобладават изложбите, които се гледат с удоволствие, в сравнение с тези, предизвикващи досада. Но само по себе си покачването на нивото вече не е достатъчно, особено на фона на нарастващия брой примери на кураторски изяви с "желязна" концепция и също такава реализация.
Споменах в началото и за спекулации. В медиите се появи твърдението, че това са първите Есенни изложби, които имат куратор. Това просто не е вярно. Все пак в не толкова далечната 1995 г. Борис Данаилов направи много добър подбор "в рамките на традицията", добавяйки към него и нетрадиционни форми. Паметта ни не би следвало да е толкова къса.

Диана Попова