Артистични тайни в Португалия

Имеренсиано Силва Родригеш е един от най-известните португалски художници. Работи в сферата на рисунката, живописта, калиграфията, шрифтовата композиция и графиката. В момента участва в международния пленер по живопис в Рударци във връзка с културния обмен между община Перник и град Овар.

- Кажете няколко думи за себе си.
- Роден съм в Овар, Португалия, през 1946 г. Завърших училището за декоративни изкуства "Соареш дот Рейш" в Порто през 1966 г., след това се дипломирах в Художествената академия в Порто, специалност живопис. По време на следването бях стипендиант в продължение на две години на Фондация "Калоще Гулбенкиан" и благодарение на нея посетих Париж. Участвам в много изложби и мои творби претежават редица лични и обществени колекции - например Галерията на модерното изкуство на Фондация "Калоще Гулбенкиан" в градовете Лисабон, Порто, Барселона и други. От 1980 г. участвам редовно в международни изложби на пощенски картички, в това число и в България.
- Кои художници са предпочитани от вас и какво е тяхното влияние върху творчеството ви?
- Винаги съм се стремял да се предпазя от чуждо влияние. Има художници, които харесвам, и други, които не ми допадат. Най-вече предпочитам художниците на жеста, динамиката, експресията. Впечатляват ме калиграфиите, писмените знаци, щемпелите. Автори, които са ми много близки пластически, са Пол Клее, Кандински, Малевич, Шагал и др. Усещам някаква връзка, която обаче не е влияние, с творчеството на Еурико Гонсалвеш, Антонио Сена, Жоао Виейра, Алваро Лапа, Алберто Карпейро и др. Художникът като част от мълчанието, в което пребивава, се нуждае от думите, за да общува. Поетът прави обратното. За мен е интересно да проследявам вътрешното и начина, по който то преминава навън. Това е взаимнопроникващ процес, изразен чрез затворена спирала, пръстен, лентата на Мьобиус. Да мислиш, предполага да влезеш в лабиринт. И влизайки в него, имаме възможност да растем, да достигнем до по-добро познание.
- Кои са най-интересните процеси в съвременното изкуство в Португалия?
- Както в България и в света, съвременното изкуство в Португалия е много разнообразно. Модерното изкуство е фаворизирано от съвременните критици и галерии. Важно е да се отбележи, че творчеството, както и критиката трябва да се селекционират, да има избирателност. За да се види най-доброто, най-високото ниво. Трябва да се направи професионална пластическа селекция и разбор на всичко, което се твори в Португалия. А за това е необходима огромна професионална подготовка и отговорност.
- Съществува ли противоречие между различните стилове и направления в португалското изкуство? Например между художниците живописци и концептуалистите.
- Изключително важен и интересен въпрос. За мен това са разделни пътища, всички те са разумни и имат свое място в съвременното изкуство. Важното е независимо от стиловете и направленията да се избере най-добрият подход. Дадено произведение е добро в областта на фигуративното изкуство, друго - в областта на абстрактното изкуство, а зрителят трябва да направи своя избор.
- Има ли разминаване между предпочитанията на частните галерии и институционалния вкус?
- Има разлика. Между комерсиалните галерии има такива, които имат изисквания за качество, професионално ниво и стилове. Големите международни изложби формират институционалния вкус. Повечето от тях се реализират в държавни галерии, в галерии на фондации, както и в частни. Мога да посоча "Are-Lisabon 111" в Лисабон; "Син квадрат", Порто; "Фернандо Сантош", Порто, и др. В някои от тези галерии има клубове за художниците. Един от тези клубове е от особено значение - "Cooperativa Arvore" - асоциация на художници, като критерият за участие е не толкова възрастта, колкото авторският подход и новото. Младите художници могат да членуват и да показват творчеството си, предоставят се ателиета за керамика, рисуване, живопис, за графични техники, фотография, както и специализирани курсове. Държавните галерии са големи музеи с репрезантивна цел. Има огромни зали за експозиции както в Лисабон, така и в Порто. Например културният център "Belim", Музей на Шиадо и др. Фондация "Калоще Гулбенкиан" е основана от петролна компания под ръководството на арменец. По време на Втората световна война той избягал в Португалия и като благодараност към страната, която го е приела, основава тази фондация. За пикантност на разговора ни бих издал една публична тайна. Тази фондация притежава повече финансови средства от самата португалска държава. "Калоще Гулбенкиан" финансира изкуство - конвенционално и неконвенционално, литература, библиотеки, болници и др. В тази галерия са събрани световни имена.

Разговаря Диана Попова





Разговор с Имеренсиано Силва Родригеш