Валс - равносметка в началото на сезона

Един личен пример е най-конкретното и най-полезното нещо в ситуацията на "последния валс", който всички ние ще трябва да изтанцуваме. Без значение дали ще го направим професионално или ще имитираме валсови стъпки: три на дясно - три на ляво.
Работейки смело на свободна практика, успях да се срещна с всички варианти на нови формации, проекти и инициативи, получих предложения да работя за нови институции - частни и държавни. Разбира се, най ме вдъхновяваха моите рискове и инициативи, които лично организирах с доста усилия и с подкрепата на "външни" приятели. Защото "вътрешните" приятели нямаха никакви "патрони". Не е време за радост и подкрепа на "чуждия", тъй като и без това си имахме доста лични проблеми. Елементарна логика.
И след увертюрата по-конкретно: за последните 10 години осъществих доста инициативи. Повечето от тях се осъществиха в чужбина, а само някои и у нас. Всичко това с много усилия и лични контакти. Без подкрепата на Министерството на културата. Играх "валсове" в големи театри и на големи фестивали, подкрепящи съвременен танц. Предложиха ми да участвам като представител на България за съвременен танц в "Aerowaves-network" - организация на 24 страни, представяща европейския танц в Лондон. В последния си международен проект "Атараксия" успях да дам работа на 5 независими български артисти - смея да твърдя, едни от най-интересните за съвременен танц: Ивайло Димчев, Юлиана Сайска, Милен Петров, Мила Иванова и Орлин Павлов. Веднъж спечелих и световна награда за хореография, след което реших да поискам подкрепа и от Министерството на културата (eвропейски пари). И, разбира се, никой не обърна внимание на този проект. Съвременният танц е най-малкото, за което сега държавата ни може да се грижи. Министерството предпочита може би да подкрепя други "валсове". И защо не. Само че един представителен бал не е никакъв бал, ако няма разнообразие и, разбира се - професионализъм.
И още по-конкретно. Министерството на културата, по-точно Центърът за музика и танц, дава субсидия на балет "Арабеск", където се представиха доста съмнителни премиери през последните две години. Министерството изхарчва немалки за нашите условия суми, за да бъде поканен Люк Буи - хореограф отдавна неинтересен за съвременния танц, и на младата хореографка Соня Кларк от Канада, която показа своя кич на откриването на "Аполония". Питам се защо не се посъветваха за разпределянето на и без това оскъдните пари за изкуство. И какви комисии решават бъдещето за съвременен танц? Кой ги избира и не трябва ли действащите артисти да участват и бъдат канени за такива решения? Защо някакви си лични борби и стремежи трябва да се превръщат в бариера за истинските стойности? И докато се мотаем в хаоса на три наляво - три надясно, някои вече, преди да настъпи новата зима, ще отпътуват с последния влак, и то без да са изтанцували "последния валс". Жалко нали? А ако трябва да си гледам само моя бал в моята градина - то не би трябвало да ми е тъжно. С "вътрешните" приятели не успяхме да изтанцуваме всички валсове, но може би друг път!? -" външните" и без това чакат с интерес нови предложения. Дано обаче Рапсодията за последния валс премине в танго, или в някаква по-оптимистична стъпка - три напред - една назад.

Галина Борисова