Изкуството през паметта
Дечко Узунов. Етюд за портрет. 1925 г. - Подготвяната от вас книга е със заглавие "Памет и забрава". Дечко Узунов ли е фигурата, която го въплъщава най-пълно?
Аделина Филева: Не, не мисля. Доста автори в българското изкуство не са изследвани и са забравени. От контекста на тяхното творчество частично са вадени творби и са използвани от специалистите, но цялостно изследване липсва. Така че Дечко Узунов е един от тези художници.
Ирина Генова: Заглавието на книгата дойде след нейното структуриране. Когато в последния етап оглеждахме частите: "Дечко Узунов в критическите текстове"; "Гласът на художника"; "Живот в дати"; "Избрана библиография" (всъщност много обширна), успоредени с над 400 репродукции на творби и фотографии, се избистри идеята, че търсим автора през запазените следи от присъствието му. Тези следи са паметта, но също и забравата, доколкото събирането им изявява липсващите следи.
"Памет и забрава" (Memory and Oblivion) беше обединяващата тема на Международния конгрес по история на изкуството в Амстердам през 1996 г. Една от секциите в него (всъщност първата) беше посветена на паметта на историка на изкуството, друга - на художествените колекции и изобщо колекционирането, трета - на практиката на фоторепродуцирането. Този мой опит изплува по-късно и го споменавам, защото има връзка със заглавието.
Аделина Филева: Бих искала да допълня само, че идеята всъщност много отдавна се роди - още когато събирахме работите за голямата изложба на "Шипка" 6. Желанието ни беше авторът да бъде показан не само с постоянно цитираните творби. Тогава започнахме да допълваме тази изложба и да търсим не само редки и непоказвани негови работи, но минахме през Народната библиотека, прегледахме целия периодичен печат, в който има отзиви от първата изява до смъртта на художника...
Ирина Генова: Не ми го припомняй!
Аделина Филева: Прегледахме всички материали в Централния държавен архив за него и за кръга творци около него и всички възможни частни архиви. По този начин успяхме към изложбата да добавим не само развитието на твореца и неговия художествен процес във времето, но и един втори документален пласт на живот, приятелства, изложби, пътувания по света... От така събрания материал се роди идеята за бъдещата книга. При нейната подготовка съзнателно се отказахме от анекдотите и митовете за художника, тъй като желанието ни беше българският читател да получи повече знания и информация за този творец. Това да бъде книгата документ.
Ирина Генова: Самите понятия документ, архив, са обсъждани и проблематизирани в новото историческо писане. Използването им задава необходимостта от тяхното осмисляне в нашата среда. Това ще стане във встъпителните авторски студии. Големият шанс в случая с Дечко Узунов е, че неговото разностранно присъствие в центъра на художествения живот, дългото му творчество дават възможност за поставяне на същностни въпроси за не/възможността за писане на история на изкуството сега. Със самата структура на книгата за мен се задава и този проблем. В частта, която се отнася за критическото писане, могат да се направят съпоставки на статиите до и след Втората световна война - какви са теоретическите и идейни основания за едно или друго критическо писане. В "Гласът на художника" за нас беше важно да се види как през интервютата Дечко Узунов изразява своите представи за историята на българското изкуство, за художествения живот и за собственото си присъствие в него. В късните интервюта, които го предразполагат към лична ретроспекция, той изгражда и своята биография. Интересно е как съвременните критици правят репризи на този разказ от свое име. В "Гласът на художника" през статии за други художници и обсъждания на изложби се провижда как Дечко Узунов гради своя йерархия за стойностите в българската живопис, поставяйки в горния й пласт художници като Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Вера Недкова. От учениците му - пише статия за живописта на Светлин Русев, а през 60-те години знаем, че подкрепата му за един или друг художник е била ситуационно много съществена.
Аделина Филева: Особено за младите автори, които тръгват тепърва в изкуството. Той дава хубави оценки за тях, за Милко Божков например през 80-те. Всъщност този творец сякаш винаги има усета за новото във времето и духа на тези млади хора, които водят изкуството в друга посока. Той не се притеснява, че те не притежават неговия изказ, той добронамерено се отнася към тях, към различността им.
Ирина Генова: Искам да се върна към документа и архива. Всъщност архивите, като национално хранилище на паметта, както и други институции на модерната епоха, се появяват по време на Френската революция. Актът на създаването им означава, че държавата се ангажира със съхраняването на памет, като в същото време има контрол върху нея. Архивите съдържат документи - някакви материали, по които да се изучава историята. В книгата има една много важна за нас част, която се нарича "Живот в дати" - хронология на живота на Дечко Узунов, подкрепена с различни материали. Това са снимки, факсимилета, съобщения в пресата, кратки спомени, лични бележки. (Особен интерес ще предизвикат донесенията от досието му в МВР от периода между 1948 и 1960 г.) В тази част усилието е да се подаде неговото присъствие единствено чрез документални източници. Възможна ли е обаче нулевата интерпретация, отказът от властта на интерпретацията или правенето на история без интерпретация?
- И отговорът е не, предполагам. Иначе няма да е история, а само набор от документи. Вашата интерпретация на Дечко Узунов накъде клони?
Ирина Генова: Отговорът е, че всеки предмет, текст, образ, за да придобие статута на документ, трябва да бъде институционализиран. Материалите от дома на Дечко Узунов (сега "Ателие-галерия") ще станат документи едва когато те бъдат описани и достъпни за обществено ползване. В този случай книгата или тази част Хронология превръща в документ публикуваните за първи път снимки и материали. Но без да забравяме за липсващите. Отговорът на твоя въпрос е - в стремежа ни в тази книга към не/възможна документалност. Документалност и фактичност.
Аделина Филева: Всъщност желанието ни беше да допълним този живот и творчество. Още когато бях студентка и се подготвях за изпита по история на изкуството, се оказа, че в картотеката на Народната библиотека срещу името на художника стои библиография за периода от 1958 г. до началото на 90-те. В тази библиография течеше един постоянен преразказ и цитиране между авторите. Това лично мен много ме притесняваше и донякъде дразнеше, защото оставаше неясно какво този автор е правил от 20-те до началото на 50-те - това са близо 30 години - и как го е оценявала критиката в този период. Това всъщност ни доведе до търсенето и попълването на неговото творчество и биография. В процеса на работа достигнахме до нови факти и успяхме да изчистим доста грешки, допуснати в датировки и попълване на една нова библиография за него.
Ирина Генова: Има някои разрушени и изчезнали творби, които ще бъдат репродуцирани.
Аделина Филева: Ние в началото желаехме да публикуваме предимно репродукции по оригинали на автора, но се оказа, че за да има цялостен поглед върху неговото творчество, това е невъзможно. И бяхме принудени да работим с репродукции от наши и чужди списания, архивни снимки. Ще се появят творби, които са били излагани само в дадена изложба някога, за които не знаем в чии частни колекции са днес в чужбина или в България или са унищожени по време на бомбардировките - както самият художник казва в свои интервюта. При дадени работи се оказва, че е ползвал платното откъм гърба, за да рисува - например на гърба на портрета на Петко Стайнов е портретът на арх. Васильов, който е репродуциран в книгата на Протич "50 години българско изкуство", 1934 г. С тази книга оставяме отворена врата към читателя, който да има възможност да изгради и своя личен поглед въз основа на отделните части.
Ирина Генова: Може би ще се родят нови съвременни интерпретации.
Аделина Филева: Един различен поглед изобщо към нашите художници. Защото Дечко Узунов не се притеснява от вървенето в различни посоки. Пластичният му подход се оказва често много разностранен. Той е от авторите, които не търсят знаковата повтаряемост на своето изкуство. Това ще покажат всъщност и текстовете, и репродукциите. Разбира се, много от този материал не е изследван критически, което дава възможност за нови оценки във времето. Ние нямаме претенцията за единствено и крайно изследване на твореца с този труд.
Ирина Генова: Изследването има две страни - на текстове и на образи. Желанието е те да се изразят в тялото на книгата. Достъпните днес картини, акварели, рисунки на Дечко Узунов се съхраняват в галериите. И това можем да наречем паметта за творчеството му. Забравата е полето на изчезналите или недостъпни за зрителя, за критика днес работи. Една, макар и неголяма част от тях, се намират в частни колекции и за мен, за нас беше много стойностно усилието те да бъдат показани в изложбата на "Раковски" 125 "Дечко Узунов - избрано от частните колекции", събрана и подготвена от Светлин Русев. Част от тези работи ще бъдат репродуцирани в книгата с негово съдействие. Така част от "забравата" ще премине в "паметта". Дечко Узунов през образите се изявява като много противоречив. За мен е интересно как до конструктивистките му опити от края на 20-те години стоят салонните дамски портрети, как до пейзажите от Китай застават колективните работи "Конгрес на ТКЗС" и "Портрет на Сталин". Тези различни линии се събират в последните десетилетия от творчеството му, в силните абстрактни композиции...
- Всяко такова мащабно изследване понякога променя, а в други случаи размива представата за изследвания автор. В случая например вие сте си спестили анекдотите за Дечко Узунов - съществена част от образа му, който е изключително популярен в художествените среди...
Аделина Филева: Точно по тази причина, за да не размием образа на Дечко Узунов, ние се отказваме от тази част, защото тя не винаги може да се получи от достоверни източници. Както във фолклора - всеки разказвач доразказва и обогатява и така се получава едно изместване, бих го нарекла митологизиране на образа. Например често се казва и при коментари, и при разговори за Дечко Узунов, че той е бил добре и преди, и след 9 септември. Остава едно чувство за известна горчивина за действията на автора, но публикуването на части от досието на Дечко Узунов от архивите на МВР ще покаже къде е точно мястото на този човек и творец, неговите реакции по различни политически и художествени поводи.
Ирина Генова: Дечко Узунов умее да контролира присъствието си в средата и неговият популярен образ през вицове и анекдоти е другата страна на институционалния образ (председателя на СБХ, директора на НХГ, професора в Художествената академия, почетния президент на АИАП). Във вицовете и анекдотите той отвоюва по друг начин свободно пространство за себе си, но контролът на разграничаването над двете пространства - формално и неформално - не допуска гласът на анекдотите да проникне в интервютата и публикуваните изказвания. Той до такава степен контролира тези два образа, че в публикуваните спомени за него също не се срещат тези неформални изказвания. Парадоксално е, че писмени свидетелства за тези му изказвания се откриват в мрачните архиви на МВР. Аделина Филева: Точно така. Един от агентите например донася, че Дечко Узунов казал: "Не съм очаквал, че ще бъда директор на сградата, в която някога съм гулял с принц Кирил". Макар че не е сигурно, дали човек може да приеме разказа на агента. Част от агентите са неграмотни, а други - от неговата среда, подаващи информация според своите лични чувства.
Ирина Генова: Агентите прилежно избират и преразказват изказванията и вицовете против властта. Хрумна ми сега дали изследователите на градския и политическия фолклор са се обръщали към този ценен в това отношение архив.
- Ето че пак не минахме без анекдот за Дечко Узунов... Ясно е, че сте вложили грамаден труд в книгата - което мен много ме респектира, да не говорим, че вече ми се иска да я прочета. Кога очаквате да излезе тя?
Аделина Филева: Самите ние не очаквахме, че повече от година ще работим. В процеса на изследване материалът и амбициите нарастваха. Надяваме се, че до края на тази година ще успеем да издадем книгата.
Ирина Генова: Реализирането на книгата не би било възможно без съдействието на различни институции, пазителите на паметта, както и подкрепата на колеги, които имат отношение към Дечко Узунов като личност и автор.

15 септември 2000 г.

Разговаря Диана Попова



Аделина Филева,
Ирина Генова

Дечко Узунов.
Памет и забрава.

Едно изследване за изкуството в България















Разговор с
Аделина Филева
и Ирина Генова