Случи се това,
което стана с Авраам и Исаак
Нева Кръстева е една от изключително интересните личности в музикалния ни живот. Професор по полифония и преподавател по орган в Държавната музикална академия, изпълнител, композитор, автор на научни трудове по полифония, човек с широки интереси в различни области. Зад привидно обикновените неща, които говори, прозира широта на духа и общуването с нея придава друг смисъл и на най-обикновените подробности от битието.

- Вашата изпълнителска дейност е свързана и с построяването на органа в зала "България".
- Тази година се навършиха 25 сезона от построяването му. Органът беше открит от Волфганг Шеттелих, който по традиция открива органите на фирмата "Шуке". Това е голяма немска фирма с клонове в различни градове. Нейни са органите в Томаскирхе и Гевандхаус в Лайпциг. Особеност на фирмата е, че тя строи органите си в необароков стил и се старае максимално да възпроизведе Баховата звучност. Инструментите й имат доста езичкови регистри, което позволява на тях да се свири и романтична музика. Много добра е и системата им на запомняне - система Setzer, която у нас е с възможност за 8 комбинации. На промоцията на органа дойде самият майстор Шуке и дори остана известно време в България, за да проследи неговото състояние. Впрочем това се оказа един от последните му органи, с които беше лично ангажиран. Този изключително жизнен човек се вживяваше във всичко, което правеше. Спомням си, че ходихме заедно до Рилския манастир и той, въпреки годините си, измина пеш целия път на Св.Йоан Рилски и дори премина през прочутата скала. Трябва да отбележа, че вече 10 години по финансови причини фирмата не е посещавала органа, но той продължава да бъде все така добър. И тук искам специално да благодаря на Велин Илиев, който го поддържа и, разбира се, на ръководството на филхармонията.
- Как отбелязвате годината на Бах?
- Още през 1985 г., когато чествахме 300 години от рождението му, аз направих двукратно цикъл от 17 и от 18 концерта, обединявайки ги хронологически в три групи: "Изкуството на младия Бах", "Ваймар-Кьотен" и "Лайпцигски период" и, смесвайки различни жанрове, представих един интеграл на неговото творчество за орган. А иначе винаги включвам Бах в своите програми, защото музиката му, с философията и теологията, които съдържа, е пробен камък за всеки органист. Показателно е, че в програмата за обучение по орган това е единственият персонално посочен автор (за разлика от другите композитори, включени в общото изискване за изпълнение на барокова или романтична пиеса). Всъщност всеки музикант извървява пътя на Бах и на неговите ученици, започвайки от сборника на Ана-Магдалена Бах, минавайки през инвенциите, партитите, "Добре темперираното пиано", големите концертни пиеси (а ако е органист - през хоралите, прелюдиите и фугите) и т.н. Не се боя да кажа, че в ХХ век Баховата музика е доминиращ стил. Обикновено ние разглеждаме стиловете като плод на усилията на цяла група автори, а Бах сам по себе си представлява един цялостен стил. В неговата музика се съдържа нещо твърде важно за цялата християнска цивилизация, което впрочем не е наше откритие - разбирали са го и музикантите от предишните епохи.
- Можем ли да говорим, че всяко време открива своя Бах?
- Известно е, че Баховата музика е "откривана" от Форкел, от Менделсон. Класиците се отнасят към органа по друг начин - те, с малки изключения, не пишат за този инструмент, защото музиката вече е излязла извън църквата и център на музикалния живот е станала концертната зала. Композиторите от деветнайсти век пък се насочват към този инструмент в ранния или късния си творчески период (каквито са например Брамсовите хорали). Всяка епоха преосмисля по своему Баховите традиции. Музиката на немския композитор обаче винаги е играла особена роля в духовен смисъл - в Концерта си за цигулка например един от най-радикалните автори от началото на ХХ век - Албан Берг - използва тема от хорал на Бах. Интерес за мен представлява паралелът между двамата големи съвременници Бах и Хендел, особено що се отнася до интерпретационния избор на тяхното творчество. Музиката на Бах е музика на страданието, на кръста и пасиона. В нея се разкрива образът на страдащия Христос, тя създава усещането, че ние всички сме негови състрадалци. И това, което преживя човечеството през нашия век, го потвърждава, то като че ли беше предизвестено в едно космическо действие. Хендел е композитор на просветлението и победоносния дух, на цивилизацията и на доброто. Не случайно сега настъпва ренесанс на неговото творчество и отново започваме да "откриваме" позабравените му опери, а дори и някои неизпълнявани оратории. Дълго време Баховата музика беше накърнена от господството на позитивизма при нейната интерпретация и се свеждаше в голяма степен само до буквален прочит на текста. Сега вече тя се тълкува по-свободно - като реч, като активен говор, като дълбоко съчувстващ събеседник. Така Бах и Хендел застават пред нас в истинските си мащаби и чрез Хендел виждаме косвено цялата светлина в музиката на Бах, докосваме се не само до драматичното и разтърсващото, но и до мъдрото и разумното в нея. Напоследък подбрах за концертната си програма творби само в "до". Подборът на програмата напълно съвпада с виждането ми, че новото време акцентира не само върху слепите, но много повече върху творящите сили в света.
- Когато говорим за Бах и неговата личност, неизбежно е да разширим разговора върху положението на твореца въобще, включително и в съвременността.
- Човек не трябва да драматизира своите перипетии. През 1981 г. написах предговора към книгата на Алберт Швайцер за Й. С. Бах и тази книга се превърна в нещо много лично за мен самата. Когато Швайцер решава да замине като лекар в Африка, е убеден, че повече няма да може да свири на орган и това за него е огромна жертва. И наистина, той там разполага само с една педалиера. Но тъй като Баховата музика не е технически инерционна, не е основана на инструментални похвати, а е преди всичко реч и мисъл, той, дори за свое собствено учудване, продължава да я свири така, като че ли е на големите органи в Западна Европа. По-късно той подновява и своята успешна концертна дейност, чрез която спонсорира болницата си в Африка. По този повод Алберт Швайцер споделя: "С мен се случи това, което стана с Авраам и Исаак", т.е. неговата жертва се оказва богато възнаградена. Нещо подобно стана и с мен самата. В продължение на няколко години нямах концерти, тъй като нямаше кой да ги спонсорира, а аз самата изчаквах, за да разбера дали музиката на Бах ще продължи да ни е нужна. Ако ли не - бях готова вътрешно да извърша тази голяма за мен жертва. Но не се наложи. Музиката на Йохан Себастиан, включително и в мащабните си органови пиеси, ни е все така необходима. Ние нямаме традициите на западноевропейската музикална практика (където във всяка църква има орган и той се слуша съвършено безплатно, а камерна музика звучи в много от домовете и децата от малки я слушат и участват в нейното изпълнение). И затова трябва да култивираме тези традиции, да се научим да съпреживяваме това изкуство. В противен случай отиваме към едни невисоки музикални идеи и към лошо ориенталско мислене. Музиката е показател за нравите ни и това, което звучи и допускаме да звучи, отразява нашата душевност. Проблемът не е нов, с него са се сблъсквали предшествениците ни още от периода на Възраждането и ние, също като тях, сме длъжни да противодействаме на неуместния за времето ни хедонизъм.
- Напоследък много се говори за променените условия за творческа реализация.
- Творецът сам си прави условията, защото човекът с порив и сили има пред себе си всички шансове и това е закон. Основният въпрос е кое се счита за престижно и ценно и чие признание се търси. Не е от съществено значение къде се намира човек. По-важното е какво и как върши и в рамките на каква ценностна система се разполага. Или, с други думи, връзката е вертикална, а не хоризонтална. И ако си вътрешно готов, то проблемите винаги се решават. С голям интерес наблюдавам обществото и виждам, че, независимо от това, което звучи навсякъде, жаждата за хубава музика е неизкоренима. Проблемът е каква да бъде тази музика. Тук е особено голяма ролята на просветените хора, които трябва да допускат всякаква музика, за да се даде възможност за избор. Защото музиката е онова, което господства в душите ни и засяга най-интимната ни човешка същност. И всеки, докоснал се до класическата музика (дори например техническият персонал в театрите и концертните зали, или, казано по-общо, хората, които не са учили солфеж), е почувствал нейната сила. Сложността у нас е свързана по-скоро с институциите, защото, както вече посочих, ние нямаме традициите на Западна Европа и трябва да ги внасяме и подпомагаме. Този процес е започнал още преди Освобождението, когато в България се появяват първите европейски инструменти и вече е извървян. Да си припомним например възгледите на Добри Христов или традициите ни в областта на хоровата култура. Впрочем хоровата музика има изключително голямо значение, защото култивира у хората чувството за групово действие.
- Изгубихме ли това чувство?
- Наистина изгубихме някои неща. Няма я музикалната критика, няма ги музикалните издания. Аз много ценя музиковедите, тъй като според мен те са основата на музикалната култура. Без живия отглас на словото изпълнителската дейност, колкото и да е добра, увисва. В Германия например и в най-обикновените вестници редовно се отделят цели страници за музикалните събития и всеки концерт се отразява най-подробно, като съвсем не е задължително критиците да са непременно музиканти. Много проблеми тегнат и върху нашите хорове. Въобще сега всичко трябва да се строи по нов начин.
- Знам, че имате разностранни интереси и занимания. Бихте ли споделили нещо и за тях?
- Да, интересувам се от терапевтичното действие на музиката, от нейния ефект и затова участвам в група по музикална терапия под ръководството на една американка. Посещавам също и курс по арттерапия, който дава познание за действието на цветовете върху човека. Член съм на Баховото общество в Лайпциг и на философското общество в България. Привлича ме и въпросът за връзката между музиката и литературата. От името на немско-българското общество представих едно мое изследване за произведенията на Яворов, разгледани като чисто музикални творби (нещо, което не е правено до този момент). Член съм и на антропософското общество в България. С група философи посещавам семинара на доц. Димитър Зашев в Художествената академия, защото връзката между музика, изкуство и философия ми се струва твърде важна и полезна.
- Как успявате за всичко това?
- Проблеми с времето нямам. Нещата не си противоречат, а се допълват. Старая се и моите ученици да израснат като разностранни личности. Янко Маринов например, който сега завършва Музикалната академия, заминава за Виена, където ще се занимава не само с орган, но и с византология. Светла Цветкова е пианистка и органистка, Станислава Георгиева - диригент. Работим и с контратенора от Гърция Йоанис Кьорцоглу, който притежава рядък и изумително красив глас. И тук искам да споделя един парадокс. Класът по орган в ДМА съществува от 1978 година, но още не е получил акредитация, защото непрекъснато се умува дали имаме нужда от толкова органисти, къде ще се реализират те и има ли смисъл да обучаваме хора, които след това ще пълнят църквите на Западна Европа. А българските деца са много талантливи. Да не говорим, че и много съвременни български композитори пишат произведения за този инструмент.
- Вие също пишете творби за орган.
- Да, имам и солови, и ансамблови произведения с орган, но не пиша само за него. С участието на Йоанис Кьорцоглу звучи новата ми творба "Богомилска легенда" ("Как Господ Бог даде воля да стане земя и какво подир това стори Сатанаил") от книгата на Пенчо Славейков "На Острова на блажените". Тя представя едно богатство на визията за сътворението на света и за дявола, който помага на Бог в това, но обещава, че ще владее този свят. Бихме могли да направим и един паралел с Баховия хорал "O falsche welt ich muss dich lassen" ("О, неверен свят, аз трябва да те напусна")
- Какво ви предстои?
- В последно време бях престанала да пътувам поради финансови и визови проблеми. Но през октомври ми предстоят концерти в Австрия, където ще има промоция и на едно мое произведение - Седем песни по "Книга на Тел" от Уйлям Блейк. То беше представено за първи път пред публика на фестивала "Mузика нова" през 1999 г. в София от Албена Найденова (сопран), Йоанис Кьорцоглу (контратенор), Мариане Рьонес (виола д,аморе) и Маргарита Кръстева (чембало). Стиховете описват слизането на ангелоподобното същество в света на мъртвите или, казано с други думи, неговата инициация.

Разговора води Лили Крачева



Разговор с
Нева Кръстева