Знаци към Европа

Филмите по БНТ отскоро са белязани. Зелено кръгче за сравнително безобидните, жълт триъгълник за малко по-страшните и червено квадратище за най-опасните. От екрана дълго предупреждаваха, че ще предприемат тази мярка, заявявайки гордо, че тя е съобразена със стандартите на обединена Европа. Вървим, с други думи, нататък, следователно няма как да не възприемем и нейната практика.
Не зная доколко обаче тази практика ще има ефект на спирачка против насилието и секса, с които ни облъчва телевизията. Това е въпрос, който трябва да се проучи социологически и съответно да му се даде отговор. Но зная от собствен опит с какъв трепет навремето биваха посрещани филми, на афиша на които пишеше "Забранен до 14 години". Тъкмо заради тях нашите жадуващи за непознатото забранено детски души правеха чудеса с телата си, за да се доберат до заветния киносалон. Какви ли не хитрувания бяха: влизане през прозорците; промъкване покрай разпоредителя, борещ се с напиращия куп възрастни; оставане в залата след края на детската прожекция, за да се види и тази на големите, забранената. Вероятно същото ще се случва и днес, само че в домашна обстановка: колкото и много акселерацията и медиите да са въздигнали информираността на нашите деца, все пак тайнствената зона на интимното сексуално общуване е запазила привлекателността си на "забранен плод". Цветните фигури със сигурност ще бъдат повод за скандали вкъщи.
Макар че според мен тия филмови "белези" са не толкова за предотвратяване на пораженията върху детската психика, колкото за демонстриране на българското присъединяване към обединена Европа. В България знаковото често е играело политическа роля, в настоящия случай тя ще ни избоде очите. "Гордото заявяване", че така е и в страните от Европейския съюз, иде да каже, че лелеяната вече повече от 10 години управленска цел е на една ръка разстояние - ей я там, на телевизионния екран. Всеки път, когато гледаме филм по БНТ, ние ще знаем, че по същия начин го гледат и в Швеция, Испания, Холандия; ще знаем, че ако не сме в общността им икономически, то сме там поне телевизионно. Маркерите на филмите са българското ежевечерно влизане в Европа, ежевечерното наше повторно преживяване на поканата от Хелзинки. В своето движение към бленувания съюз българското досега е стъпвало предимно символно; предупредителната геометрия също е подобна стъпка. Българският път към Европа е път, белязан с много символи и с много малко реалности. Както, прочее, досега функционира и българската форма на демокрация.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин