Книгата като учебник

Книгата на Тери Игълтън няма претенцията да бъде учебник, но в българския контекст тя неизбежно е и ще бъде натоварвана с подобни очаквания. Защото за разлика от западното литературознание, което не се страхува да произвежда мегаразкази за това какво е литература, какъв е предметът на литературната наука, какви и кои школи практикуват литературната теория и как, днешното българско литературознание (може би и заради паметта за изобилието от "Теории" в десетилетията на т. нар. социалистически реализъм) скромно се приютява в малките разкази и бяга от Reader-ите, от учебниците... Затова и всяка книга от типа на "Теория на литературата", какъвто беше случаят и с едноименната книга на Уелек и Уорън, в родна среда се присвоява като учебник и започва да се употребява с такива цели. Сиреч, книги от подобен род се лишават от нормална диалогична среда, на която са (и би следвало да са) част и се възприемат като четива, които са призвани да съобщават някакви азбучни истини, неподлежащи на проблематизиране, усъмняване, оспорване и пр.
Казвам това, тъй като ми е ясно, че с появата на "Теория на литературата" на Тери Игълтън по-добрите студенти филолози вече ще имат нов учебник поне за изпита си по теория на литературата и по него ще готвят каквото "покрива" той. Защото колкото и други книги да излизат, колкото и автори постепенно да се представят с основните си произведения и да се запълват белите полета, факт е, че Internet-поколението все повече и повече ще чете "учебници", сборници... Особено за изпит. Което е и минус, и плюс за настоящата книга и за нейната българска премиера. Плюс е, защото "Теория на литературата" на Тери Игълтън е добро четиво и може отчасти да преодолее прекалено голямата празнина на сериозни и по-обобщаващи преводни текстове, свързани с въпросната проблематика, сиреч - да компенсира липсата на български на учебници по теория на литературата, на добри български учебници. Защото тя има претенцията да е увод в литературознанието на ХХ век, подробно и стриктно представя идеите на школи като формализма, феноменологията, херменевтиката, структурализма, семиотиката, психоанализата...; следи възможните начини за говорене за литературата, особеностите на езика, способността му да бъде и да не бъде прозрачен... При това е написана достъпно, със стремеж да е интересна за по-широк кръг читатели, а не само за професионално изкушените. Ценното в нея е и склонността към интердисциплинарни обвързвания, убедеността, че всички литературоведски подходи са се появили от други хуманитарни области и засягат проблеми доста отвъд литературата.
Минус е, защото книгата на Игълтън е доволно проблематична и не предполага някакви тези от нея просто да бъдат заучавани. А точно така, за жалост, се получава с учебниците. Те се наизустяват, или поне - точно се запомнят. А запомнянето и акуратното придържане към Игълтъновото произведение може да изиграе някому лоша шега. Защото то е проблематично не толкова заради известните леви убеждения на автора, които дават своя отпечатък върху мисленето му за някои от школите (това по-лесно може да се отсее, а и се натрапва), а заради оценяването на школите през тяхната обвързаност или необвързаност със съществуващия контекст. Защото за Игълтън теорията на литературата задължително е част от политическата и идеологическата история на нашето време; свързана е с политически убеждения и идеологически ценности. И не че това много пъти не е така, но при него избива в марксистка едностранчивост.
Накратко, "Теория на литературата" на Тери Игълтън е много лична книга, нищо че самият Игълтън оспорва това. Тя е силно обърната към англоезичното литературознание, независимо от присъствието и на школи, представителни за немското и френското; не може да избяга от убедеността си за близначността на литературознанието с политиката; и отстоява - което не е лошо, но е нереалистично и популистко - идеята за демократичността на литературната теория, доколкото тя трябва да бъде разбираема за всеки...

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Тери Игълтън. Теория на литературата. Превод от английски Румяна Рубенова.
УИ Св. Кл. Охридски
С. 2000.