Традицията на Главната

Тази година идеята за Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив бе поверена на Мишел Бусиер. Макар и живеещ съвсем отскоро в България, той успя да уцели и дори донякъде да реализира отколешна мечта на нашата арт-сцена. Проектът му се нарича "От дистанция" с подзаглавие "Стратегия за проникване в градското и медийното пространство" (въпреки че с доближаване на събитието настъпват промени и на поканата вече е обявено: "Ситуиране на произведенията в публичното пространство", което значително променя смисъла, но и реално отразява даденостите).
Идеята за по-мащабно навлизане в градската среда занимава съвременните български художници вече повече от 10 години. На практика обаче се осъществяват само отделни проекти, а повечето остават на хартия. В началото на периода "излизането на улицата" е своеобразен бунт срещу художествената система и дори има политически привкус. Помним акциите в Бирената фабрика, в старата сграда на КАТ на ул. "Будапеща", хепънингите в градинката пред "Кристал", пред Археологическия музей и НДК, в двора на Софийския университет. По-късно желанието за миграция от галериите към града се свързва с развитие на социална ориентация в част от съвременното ни изкуство и съответна амбиция за разширени "зони на влияние". Твърде подозрителният понякога патос за популяризиране на изкуството се изживява съвсем сериозно чрез опити за клубна дейност и навлизане в най-леснодостъпните зони на младежки забавления - графити, дискотечни партита и домашни купони. Съвсем наскоро "Интерспейс" представи проекта си "Урбанистични цикли. Видеоинсталации в публично пространство" в централното фоайе на НДК, чиято основна цел бе обратна връзка с публиката.
Проектът "От дистанция" е първият по-цялостен опит за намеса и провокация на различни места в пространството. За съжаление амбициите на организаторите от фондация "Изкуство днес" за мащабност не се осъществяват. Поради липса на средства те са принудени да се откажат както от привлекателните за всички художници билбордове, така и от градския транспорт като средство за подвижна реклама.
Постепенно отпадат местните телевизия и радио като възможност за директно "предаване" на произведения на изкуството. Чуждите участници също се свеждат до минимум, което донякъде обезсмисля заглавието на изложбата, разчитащо именно на ефекта на намеса в една среда от разстояние. Това в известна степен се компенсира от използването на вече готови произведения и разполагането им в необичайна среда. В това отношение най-подходящото решение е поставянето на постерите на Алла Георгиева "Alla's Secret" (от изложбата "Субекти и сенки" в АТА) по витрините на местен бутик.
Някои работи са правени специално за проекта и за конкретно място. Сред тях е обсебването на пешеходен подлез от група "7+1". Поставените мрежи и прожекцията на диапозитиви върху тях променят визията и смисъла на мястото и се опитват да го превърнат в различно енергийно поле. Емил Миразчиев облича с птичи пух антични отломки, привличайки вниманието към тези подминавани исторически обекти. Таня Абаджиева създава интимни видео миниатюри, прожектирани на голям рекламен LCD екран в центъра на града.
Английската художничка Сюзън Блийкли моли да й бъдат изпратени 2000 български фаса. Връща ги обратно, навързани на конци, с идеята от тях да се направи подвижна завеса, подобна на тези срещу мухи. За съжаление тази добре напипана като смисъл и провокативна като визия идея все още не е осъществена. Заместена е с желирани фасове, поставени в ресторант. Също в място за хранене е експонирана работата на другата английска художничка Теса Гарланд. В лъжици е поставено нещо, което напомня целувка, но и зърно от женска гръд и феминисткият подтекст се изявява особено ясно в това място за консумация.
Медийната част на проекта, както в много такива случаи, се изплъзва от полезрението. Знае се, че интернет клуб 4К действа браузера на хората от Exonemo, Япония. Други артисти всъщност участват със свои сайтове, сред които любопитен сам по себе си е този на Young-Hae Chang Heavy Industries: http://www.yhchang.com. MISS NG от Канада участва в лаконичен проект върху официалния уеб-сайт на изявата (нещо като ??? = ??????).
От резултатите от седмицата на съвременното изкуство в Пловдив може да се съди, че ние все още сме здраво стъпили на земята и урбанистичното пространство ни е много по-близко, когато става дума за комуникация - основна цел на такъв проект. И в Пловдив традицията на "Главната" е по-силна от всякакъв Интернет. Очевидно на този етап физическото пространство е много по-активно от виртуалното и определя начините и пътищата на общуване. В тази посока има още неизползвани възможности. И любопитно е да чуем изводите, които организаторите на "От дистанция" са си направили най-вече за ефекта от опита за интегриране. Проследяването и отчитането на реакциите на публиката може да се превърне в съществена част от проекта.

Мария Василева







Изкуство
на борда