Кой кого мами в югославските избори?

И като се разнесе пушилката около "изборния фарс" в Югославия, оповестената гигантска изборна измама приключи с убедителна победа на опозицията в общинските избори, с убедителна победа на силите около президента Милошевич в парламентарните и с недоизяснена победа на опозиционния кандидат Кощуница в президентските.
Особено смазващо е поражението на опозицията в парламентарните избори, ала техният резултат, общо взето, не се оспорва нито от "международната общност", нито от самата опозиция. В долната камара на федералния парламент блокът на Милошевич си осигури мнозинство от 74 мандата срещу 46 на обединената опозиция. В горната четиридесетчленна камара на парламента опозицията вкара само десет депутати. При това според югославската конституция властта е в парламента, докато президентът, общо взето, реже ленти и окача медали.
Защо всеки говори за измамата в президентските избори, а никой не се сеща за парламентарните? Защо президентът на Черна гора Мило Джуканович бойкотира югославските президентски и парламентарни избори? Ами защото не признава промените в конституцията, прокарани против волята на по-малката съюзна република и лишаващи я от някои досегашни привилегии. Ако участва в изборите, би означавало да признае промените в конституцията, въз основа на които се провеждат и тези предсрочни избори - каза Джуканович, като предостави електоралното пространство на силите на Милошевич, за да си осигурят те по този начин комфортно мнозинство и в двете камари на югославския парламент.
Защо мениджърът на обединената сръбска опозиция ДОС Зоран Джинджич бойкотира балотажа в президентските избори на 8 октомври? Ами защото не признава изборния резултат на избирателната комисия, която отрежда на кандидат-президента на опозицията Кощуница само 49 процента вместо близо 52 процента, които спечелил според преброяването на опозицията. Ако участва в балотажа, би означавало да признае манипулирания изборен резултат за действителен - каза Джинджич, като предостави електоралното пространство на Милошевич, за да си осигури той по този начин на 8 октомври поредното си преизбиране, ала сега с поне 90 процента от подадените гласове, и то в пряко гласуване.
Естествено, че Мило Джуканович съзнаваше последиците от решението си да бойкотира изборите. Всекиму бе ясно, че при участие не черногорския електорат в изборите Милошевич щеше да изгуби парламентарното си мнозинство. Защо иска тогава черногорският президент да осигури комфортно парламентарно мнозинство на Милошевич? И кой освен него иска това?
Естествено, че Зоран Джинджич съзнава последиците от решението си да бойкотира балотажа. Всекиму бе ясно, че при участие в балотажа победата на Кощуница е гарантирана. Защо иска тогава Зоран Джинджич да гарантира преизбирането на Милошевич за президент? И кой освен него иска това?
Би ли посмял Мило Джуканович да каже "не", ако от Брюксел и Вашингтон му бяха наредили да не бойкотира изборите, защото ще осигури по този начин парламентарно мнозинство на Милошевич? Би ли посмял Зоран Джинджич да каже "не", ако от Брюксел и Вашингтон го бяха посъветвали да не бойкотира балотажа, защото ще проиграе по този начин уникалния шанс за отстраняването на Милошевич от президентството?
Въпроси, въпроси...
Една заговорническа теория гласи, че Западът предпочитал да си има работа в Белград с Милошевич вместо с някоя друга непозната величина. С Милошевич досега Западът успявал по мерак да си "реорганизира" югославското пространство на Балканите, с Кощуница обаче не се знае. В заговорнически теории естествено не вярваме. Вярваме обаче, че от санкции и изолации засега доста им провървя на Кастро, Саддам и Кадафи. Вярваме също така, че ако на някой му се е искало да запази Милошевич на власт, тъкмо това трябваше да стори: да застане на страната на другите югославски национализми срещу сръбския, да изолира остатъчна Югославия, да затисне сърбите със санкции и да ги бомбардира. При тези благоприятни условия сърбо-югославският президент Милошевич вече 13 години крепи режима си; и тъкмо да се катурне, Мило Джуканович бойкотира парламентарните избори, а Зоран Джинджич бойкотира балотажа на президентските.
Да обявиш отнапред изборите за фарс, ала вместо да ги бойкотираш - да ги признаеш за избори чрез участието си в тях; след това пък да спечелиш изборите, ала да бойкотираш балотажа, защото организаторите на фарса те измамили с два процента: дали за тази стратегия и тактика от известно време наричат Зоран Джинджич "мениджър на опозицията"?
На 27 септември броячите на опозицията обявиха 57 процента изборна победа за Кощуница. Днес говорят за 51,34 процента - не особено далеч от официалния резултат на изборната комисия 48,96 процента. Значи, изборната измама е в доста по-скромни измерения от очакваното, значи, броячите на опозицията също бъркат. Ами ако са сбъркали с още процент и половина?
Но вместо да циментира изборната победа на Кощуница чрез сигурната му победа в балотажа, мениджърът на опозицията пренасочи борбата срещу Милошевич към два сигурни риска. Първият е евентуалното разцепление на постигнатото като по чудо единство на сръбската опозиция, защото далеч не всички в опозиционния блок са очаровани от идеята на мениджъра по пътя на "гражданско неподчинение" да постигне това, което би постигнал с участие в балотажа. Вторият риск е Милошевич да не се уплаши от измеренията на "гражданското неподчинение" и да си проведе балотажа еднолично. И в двата случая Кощуница след изумителната си изборна победа ще се озове в югославския политически архив при екс-съперниците на Милошевич. Помни ли някой още Милан Панич и Добрица Чосич? За впускане в неоправдани рискове мениджърите на банки и предприятия ги уволняват. Мениджърът Зоран Джинджич със или без Милошевич обаче ще си го запомним като "нашия човек в Белград", както го превъзнесе в събота в. "Зюддойче Цайтунг".

2 октомври 2000 г.
Жерминал Чивиков