Датският вот

На 28 септември Дания проведе референдум, на който отказа да се присъедини към общоевропейската валута. Това е шестият референдум, отнасящ се до Дания в обединена Европа от 1972 г., когато тя прие да стане членка на Общия пазар. В известен смисъл ситуацията, особено ако се съди по резултата, много напомня тази от 1992 г., когато само 25 хиляди души определиха отрицателния вот на Дания по отношение на договореностите в Маастрихт.
Дебатът за това кое да се предпочете - кроната или еврото - се води от половин година. Цели шест месеца датчаните спорят какво биха спечелили и какво - загубили от съответния избор. В резултат на неспрялата до последния миг дискусия, се очертаха много ясно силуетите на групите про- и контра-, и техните аргументи. Въпреки че проблемите се отнасят до Дания, много от въпросите, които се поставиха, са симптоматични за страните от Европейския съюз, и в много отношения нетипчни (в някои отношения и неразбираеми) за Източна Европа.
В лагера на не-гласоподавателите се очертават няколко групи: крайната левица, която поначало е скептична дали в обединена "капиталистическа" Европа е възможно да оцелее изгражданият с десетилетия сканднавски социален модел. Крайната десница, за която въвеждането но евро-то е поредната опасност за датския суверенитет и за правото й да взима решения сама за своето бъдеще. Тяхната изходна позиция е, че обединена Европа е сценарий, при който държавите-членки ще загубят своята идентичност и независимост под натиска на всеобщата унификация. А това се отнася особено до малките страни, каквато е и Дания. Всъщност, това убеждение обединява евроскептиците не само в Дания. Перспективата, че синьо-жълтият звезден десен ще обезличи пъстротата на отделните страни и че разни (на всичкото отгоре неизбираеми) чиновници в сиви костюми ще решават вътрешните им пролеми, е най-големият кошмар, сънуван от всеки евроскептик.
Аргументите на останалата част от не-гласуващите са свързани най-вече с тревоги за съдбата на социалната система, над която всеки датчанин бди като за свидна рожба. А започналият процес на хармонизиране на данъчната и финансовата система в Европа би могъл да доведе до значително намаляване на мащаба на щедрия социално-осигурителния модел, на който се радват датчаните. Би могло да се твърди, че страхът от това, че данъците ще намалеят, най-меко казано, едва ли би бил разбран у нас. Твърдението, че колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш, в Дания е неписан закон и може би най-сигурният фактор за почти едновековния консенсус, който цари в тази страна.
Според много анализатори, кампанията за еврото, водена основно от правителството, е била слаба и неубедителна. На моменти дори е допусната фаталната грешка да звучи заплашително. А като към това се прибави и вродената неприязън и скептицизмът на датчаните към политиката и политиците, това вече е достатъчно да предизвести неуспеха на кампанията. Към положителния вот се присъедини едрият бизнес, медиите, 80 % от членовете на парламента, както и основната опозиционна партия - тази на десните либерали. Посланията на кампанията бяха облечени предимно в макроикономически термини и обясняваха една много по-далечна и обща перспектива за съдбата на Дания след евентуалното й присъединяване към общата валута.
Денят преди референдума не е ден за размисъл, а тъкмо обратното. Тогава настъпва пикът за двете кампании - за и против. Социологическите изследвания показват драматично разделяне на страната на почти две равни половини. Вечерта по телевизията започва двучасов дебат, в който участват всички членове на кабинета, които подкрепят въвеждането на единната европейска валута в Дания, и поддръжниците на не-кампанията (които не са задължително от опозицията).
Денят на референдума е мрачен и мъглив, както повечето дни в този сезон в Дания. Гласува се по райони, в местните училища. Това е и повод за учителското съсловие, с импровизирани плакати и агитки, да намери подкрепа за проблемите си - защо училищните спортни клубове трябва да бъдат затваряни през ваканциите, например.
Още от обяд започват да се обявяват резултатите от предварителните преброявания, които сочат, че противниците на евро-то са повече с 1,6 %. (Междувременно се задава и въпросът дали това не е порочна практика да се обявяват резултатите още от обяд, при положение, че изборният ден приключва в 8 часа вечерта и това може да откаже повечето избиратели изобща да гласуват.) Точно в 8 вечерта започва пряко предаване от парламента. Разликата все още е минимална. Три часа по-късно, обаче, излиза окончателният резултат: 53.1% срещу 49.6 %. Дания е първата страна, която прави запитване чрез референдум за въвеждането на евро-то, и на това питане беше отговорено отрицателно.
Лидерката на крайно дясната националистическа партия Пия Кярсгор дава пресконференция на фона на пукоти от шампанско, изразява своето задоволство от резултата, и добавя: "Какво е мястото на Дания в Европа? Колко далеч трябва да стигнем? Това, което е сигурно, обаче, е, че все някъде трябва да се спре."
Министър-председателят, Пол Нюруп Расмусен, видимо разстроен, признава резултата от референдума. И веднага добавя, че с този резултат Дания не отхвърля интеграционния европейски процес. И въпреки очакванията на някои анализатори, че ще си подаде оставката, заявява, че работата на правителството му ще продължи. След което запява заедно с останалите присъстващи песента на датската социалдемокрация.
Последствията. Въпреки уверенията на Романо Проди, че на практика датският отрицателен вот няма да се отрази върху процесите на евроинтеграцията, той има по-скоро морален ефект. За другите европейски страни това е повод да заечи отново тръбата на евроскептицизма. След оцелялата датска крона, вероятно шведската крона и английският паунд ще затвърдят още своите позиции.
Ефектът от датския референдум върху източноевропейските страни е спорен. От една страна, някои анализатори смятат, че темпото на евроинтегрирането очевидно започва да варира в голяма степен за различните страни. А всяко забавяне на западноевропейска страна е в полза на източноевропейските. Това е така необходимото им време за наваксване. От друга страна, обаче, дори за самите датчани е ясно, че отхвърляйки евро-то, намалява тяхното влияние в рамките на съюза. А Дания е най-сериозният застъпник на идеята за разширяване на Европа на изток.
Референдумът на 28 септември поставя и още един въпрос. Тази най-демократична процедура за взимане на решение крие и своите рискове. Отрицанието в никакъв случай не е еднозначно. То съдържа в себе си протест срещу сегашните управляващи, протест срещу управляващите изобщо, наказание за това, че в правителствената кампания са се усетили някои заплашителни нотки. Отрицателният избор може да означава също така и израз на несъгласието да се променя нещо, което и без това си е добро.
Мотивите на един значителен процент от гласувалите с "не" ще останат в енигматиката на невидимото.
Копенхаген
Марина Караконова