По повод тази част от статията на Диана Попова "Изненади през август", отпечатана във в. "Култура", брой 36 от 15 септември 2000 г., искам да кажа няколко думи:
Цитирам: "В английския двор на музея са разположени две доста трудоемки работи, свързани със зидане на стени. Искаше ми се и замисълът им да отговаря на усилията, но не е така."
Няма да последвам ироничния тон на авторката, но ще кажа, че това не е английски двор, а вътрешен двор. Английски двор е понятие, свързано с решетъчно съоръжение, което е част от вентилационна система, обслужваща подземни помещения.
А сега за усилията. Едната от тези работи е моя. Нарекох я на Джеръм Селинджър - "С обич и омерзение". Тя е инсталирана пред един от многото ъгли в двора сред отломъци, архитектурни находки и пр. Направена е специално за това пространство. Инспирирана е от разказа на Селинджър "На Есме - с обич и омерзение". Работата ми представлява следното: две стени с размери 2 х 3 метра, които са разположени косо една срещу друга. На лявата страна вдясно, а на дясната вляво с малки букви е написано:
"Какво казала едната стена на другата" (на лявата)
"Ще се срещнем в ъгъла" (на дясната)
"На Джеръм Селинджър - с обич и омерзение" (на дясната)
Така композирани, надписите създават впечатление за разминаване. Буквите са малки, за да бъде привлечен зрителят да дойде до монумента. Тогава той вижда, че стените не са се срещнали, между тях има разстояние, което те не могат да преодолеят. Нещо повече - разминали са се. Тази манипулация на гатанката от горепосочения разказ направих с цел да създам асоциации, свързани с неслучилите се неща, с трудностите на преодоляването, с неосъществените мечти и затова, че и най-логичното може да бъде абсурдно. Метафората визира проблеми, свързани с мъчителната интеграция на онази част от света, която се е устремила към другата - процес, в който и ние самите участваме, но чиито резултат все още не е факт.
Защо "На Джеръм Селинджър - с обич и омерзение"? Заради огромния талант, заради изключителната литература, заради това, че е там, където стените се срещат и нещата се случват. Заради това, че сега бързам да приключа с този текст и за кой ли път през септември започвам да попълвам документи за шибаната зелена карта! Та горе-долу това е замисълът - дано този път усилията да си струват!

Илиян Лалев


По повод английския двор - и аз попитах защо е английски - така си го водят в музея просто. По повод разминаващите се стени - от прогимназията знаем, че дори две успоредни прави все някъде се пресичат, което е съвсем логично. По повод метафората - стените по принцип си стоят и към нищо не се стремят, те не преодоляват трудности, а обикновено ги създават - вж. Берлинската стена. По повод Селинджър и зелената карта - и двете са предмет на личен избор.

Д.П.