За думите и нещата
Когато се постави спирала върху огледална повърхност, движението по нейните сегменти става едновременно нагоре, към върха и надолу, в дълбочина. Полет и пропадане. Оптическа измама, която дава реалното усещане за едновременно протичащи действия.
Нещо такова вероятно са имали предвид създателите на "Камината" от Маргарит Минков - спектакъл на дипломантката по режисура Надежда Асенова, на сценографа Милен Аврамов и актьорите Албена Начева и Валентин Ченков, реализиран в Шуменския драматично-куклен театър "Васил Друмев". В лабиринта на Маргарит-Минковата притча за Мъжа и Жената Надежда Асенова смело вплита танца и пластиката като другото на словото, като отвъд словото, като викове и шепот на изгубени тела. Телата извисяват към необяснимото другаде, вървят след инстинкта да се слееш - с другия, със себе си, с пространството, с целия свят. Думите дълбаят в наранената плът на душата, стегната от собствените си илюзии и лъжи. Някъде там, в колебанието между инстинкт и чувство е вероятната пресечна точка между абсурда на словото (живота) и реалността на танца (полета, а може би - смъртта?!)
Хореографията дописва текста. Интерпретира го или го замества. На места успешно и оригинално, но понякога твърде преднамерено и пришито. Самото намерение за пластично решение на част от сцените е любопитно и добре мотивирано с оглед на рамката, в която е решен спектакълът. Той върви като по спирала, повтаряйки едно движение на словесен сблъсък/пластичен етюд, което се повтаря безброй пъти, но всеки път отвежда на по-високо/по-дълбоко ниво, достигайки на финала върха/дъното на танцов етюд (изпълнен от Теодора Друмева и Живко Василев) и озвучен от гласовете на актьорите. На финала диалектическото противоречие слово/танц е снето в постигнатата хармония между тях, в абсолютното сливане там-другаде, сценографски изградено от тъмнина и неон. Микрокосмосът (семейството - "още една клетка на нашето общество") сведен до стая с прозорец и камина, но без врата, се разтваря в макрокосмоса - представата за най-обширното, най-истинското, най-първото, единственото, в което е достатъчно да бъдем само аз и ти и това е целият свят.
"Камината" не е "приказка за разказване". Тя е пиеса - катарзис. Чистилище, от което излизаш друг. Всяка форма на среща с този текст е уникално преживяване. Спектакълът, с който Шуменския театър откри своя нов сезон, е заявено желание за повече естетизъм и драматично отрезвяване. Това желание носи надежда. Като начало - Надежда Асенова.

Кремена Димитрова