На 28 септември т.г. в Галерията за чуждестранно изкуство в София бяха представени две нови книги: "Лодка в окото" - стихотворения от Яна Букова и "Трудната неделя" - антология на гръцкия лирик Милтос Сахтурис в превод на българската поетеса. За издадената от "Херон прес" стихосбирка на живеещата в Атина Яна Букова поетът Кирил Мерджански каза, че тя сочи най-важното поетическо познание: наистина думите не ни казват това, което ни казват. Той открои изчистването на поетическия й почерк след отпечатаната преди пет години книга "Дворците на Диоклециан".
Смутено-лаконична от сдвояването на двете премиери, Яна Букова набързо представи публикувания от "Прозорец" Милтос Сахтурис като един от най-видните и "невидими" съвременни гръцки поети, който сам е направил своя избор да битува недооценен в литературните периферии. Автор, който не пише стихотворения, а само забива кръстове над гробове. И мълчанието разкъса думите на преводачката, щом тя заговори за творби, които в хода на превода човек обиква. "Защото тази година наистина ме изплашиха/ студът самотата ледът/ и тези сърни коварно минаващи/ нощем/ под душата ми" Янината "Лодка в окото" тръгва и от пристан в поезията на Сахтурис. За да пътува към острата красота на вглъбяването, към дискретната сила на метафорите, разбиващи се единствено в човека. Или към свободата в глухите рифове на всекидневните ни трагедии и към сюрреалистичната лингвистична твърд. Към сериозното четиво, към гордостта от поетата за казаното отговорност. Или срещу живота ни, разрушен от четене на вестници.
" И така/ Приготвям си хартиените дрехи/ за ледниците спускащи се по шосетата/ и за безсмъртната си душа", пише Яна Букова.

М.Б.