Пари, удоволствие, адекватност
"Дюкян Меломан" е различен музикален магазин. По-скоро, нещо като клуб. Софийски феномен. Тук работят Явор Ганчев, Маргарита Борисова, Анелия Ковачка историци по образование, и Досю Амуджев - юрист.
Излишно е да споменавам, че всички са меломани. Поставят началото преди няколко години, защото трябвало, докато следват, и "да вършат нещо". Ползват опита на Досю от практиката му на книжния пазар. Доскоро за колекционерите на музика "Кино Левски" означаваше не самото кино, а техният щанд във фоайето, където може да се намери или поръча всякаква несрещана по другите магазини музика. Там имаше само оригинални компактдискове и касети.
Сега магазинът не се е променил по идея. Само се е преместил. Пак е в центъра на София. Намира се под земята. Почти Underground. Не е необходимо да сме меломани, достатъчно е, че когато поискаме, можем да утолим нуждата си от различна музика. И четиримата са личности от редките видове. Много приличат на музиката, с която са населили своето подземно пространство.


- Как оцелявате без поп-фолк и пиратство? Всичко, което не е поръчка от клиенти и не знаете дали ще бъде продадено, част от възрожденска мисия ли е?
Явор: Водеща преди всичко е идеята за място, където се концентрира добрата музика. Убедени сме, че не пазарът с потребностите от фолк и "пиратерия" трябва да ни води, а ние да водим пазара.
Маргарита: Опитваме се да възпитаваме публика. Не е лесно, разбира се, но е постижимо.
Явор: И е голям кеф. Едва ли влиянието, което оказваме на пазара, има статистическо изражение, то по-скоро е психологическо.
- По-голямата част от хората, които влизат тук, влизат главно за да слушат музика.
Явор: Ние ги насърчаваме за това. Малко са хората, които имат възможности да купуват. Не искаме хората, които слушат музика, да се откажат от слушането на музика поради причините, които ги карат да не ходят на кино, на театър, да не си купуват книги. Затова при нас всеки може да прослуша неограничено количество музика, без да купи нищо.
Маргарита: Затова и даваме под наем компактдискове.
- Предлагате изключителни образци на автентична музика от цял свят. С това вероятно искате да напомните за "другия фолк".
Явор: Етномузиката, която подбираме, представя различната етночувствителност. В нея много по-силно присъства автентичният характер на различните региони, в тази музика има индивидуалности, големи колкото големите джаз-индивидуалности.
- Етното е и мода.
Явор: Етномодата е свързана с импотентността на поп-музиката. Ако попмузиката разполагаше с потенциала, който имаше през 70-те, едва ли щеше да има такова място за етното. Тази мода е резултат от продуцентската пазарна активност. Благодарение на това научихме за "Buena Vista Social Club", светът научи за старите кубински музиканти например.
Маргарита: Това, което е модерно, е само част от етномузиката и не всичко има популярността на "Буена Виста", защото е по-трудно за слушане.
Досю: Не всичко се е "чифтосало" с попмузиката или джаза.
- Как успявате да се образовате?
Досю: С много слушане.
Явор: Хаотично и истерично!
Досю: Всъщност, идеята e не само ние да предлагаме, а и на нас да ни предлагат. Това е идеята за контакта, за общуването... Наличието на различна музика в магазина стимулира хората и те да изтъкнат познанията си и ценните записи, които притежават.
- Уникална ли е за страната услугата "Компактдискове под наем"?
Явор: Да. Оказва се, че да разбереш какво искаш, е много трудно с тези количества музикална информация, които ни заливат отвсякъде... Дори Интернет не стимулира и не улеснява избора заради абсолютната демократична равнопоставеност на информацията в Мрежата.
- Подсещаш ме за проблема с различните носители и формати.
Маргарита: За нас първенството печели винилът.
Явор: Ние сме консервативни хора.
- "Магазинери"...
Явор: Не можем да не разглеждаме един предмет на изкуството в неговата цялост. Не бива да се отделя звукозаписът от неговия носител. Да твърдиш, че самият звукозапис в някакъв цифров формат притежава същата стойност като грамофонната плоча, е все едно да твърдиш, че JPG на картина на Ван Гог на екрана на твоя компютър има същата стойност като самия оригинал. Естествено, контрастът в музиката не е толкова голям, но всъщност проблемът е същият. Или имаш фонотека с прекрасни предмети, или имаш един наблъскан с "емпетройки" хард-диск. И в двата случая имаш много музика, но слушането на музика е част от човешкото ти поведение. Не можеш да сравниш четенето на хубава книга с четенето на фотокопие, да не говорим за четенето от монитор.
Маргарита: Пускането на плоча е почти ритуално действие.
Досю: Идва ново поколение, ние малко разсъждаваме от позицията на възрастни.
- Някои мразят компактдиска като предмет. Плочата за тях има душа.
Досю: Ако наистина държиш на нея, не можеш да вдигаш иглата постоянно и да спираш парчето. Плочата ангажира изцяло вниманието ти. След това идва касетата, която вече можеш да превърташ колкото си искаш, но е малко досадно. След това идва компактдискът, от който можеш спокойно да си подбираш парчетата в прозволна комбинация. От една страна процесът на изслушване се улеснява, но от друга ти вече не си толкова ангажиран с музиката. След това идва МР3-форматът, при който по-съществено е усещането за притежание. Става така, че притежавайки много повече музика, слушаш много по-малко. Просто се губиш.
Явор: Ставаш жертва на верижно нарастващото желание за консумация. Промяната на формата влияе на културата на потребление.
Досю: E, не можем да бъдем категорични в това отношение...
Явор: Стимул за произвеждането на уредби с вместимост 20 или повече диска е точно това консуматорско отношение към предмети.
Досю: Ако наисина искаш да чуеш нещо, намираш начин да го чуеш. Форматът няма особено значение. Той няма значение и за изграждането на вкуса.
Явор: Хич не съм съгласен. Върви да създадеш вкус към "Бийтълс" само с един диск с 13-те им емпетрирани албума без историята им, без Ливърпул от 60-те, без пътешествията им в Индия, без връзката на Джон и Йоко, без корицата на "Sgt. Pepper's", без обяснението защо е бял Белият албум, без един милион неща...
- Но има и съвременни тенденции в издаването и продуцирането на музикални продукти, съхраняващи надеждата за различно отношение към различна музика. Имам предвид дисковете на "Intuition" например. Те правят по-скоро книги, в които компактдискът е пъхнат някъде на последната страница, в някакво джобче. С грижа за контекста на възприемане на музиката, изключително важен за съвременния вкус.
Явор: Това е най-ефективната борба с пиратството. Да направиш копие на диск с картонена опаковка, дебела цветна книжка и прекрасни фотографии е безсмислено - просто трябва да го притежаваш. И все повече нови издания оправдават цената си с подобно съдържание.
- Какво ви предстои?
Маргарита: Досю ще пише мемоари.
Досю: Гледай сега, нещата са много прости. Ние живеем за три неща: Пари, Удоволствие и Адекватност. Пари, защото трябва да се храним, Удоволствие, защото наистина слушаме много музика и по този начин живеем, и Адекватност, защото искаме, когато влезе някой, не да дъвчем дъвка и да му казваме "Не" и "Няма", а дори когато човекът иска нещо, което не познаваме, да узнаем начина, по който може да бъде намерено.
- Има едно магазинче в нашия квартал с магазинерка, която като вляза, ми казва: "Много е хубаво сиренето! Чакайте да ви отрежа едно крайче да го опитате!"
Явор: Чудесен пример! Сега е моментът да обявим, че ние се борим срещу Анонимността на Глобализацията!
Маргарита: Такива магазинчета като твоето се срещат все по-рядко. Хората не могат да направят избор. Защото единствената посока, в която могат да вървят, е огромният супермаркет, в който нещата им се предлагат евтино. Малка част от хората разбират как се губят в обикаляне и разглеждане на много шарени неща. Докато в бакалницата продавачът има личен подход към клиента. Получава се общуване, което е враг на Анонимността... Която ни предлага Интернет и големите вериги магазини.
Явор: Пряко следствие от анонимността на продавача и клиента е безотговорността на продавача. Когато не знаеш откъде идва това, което купуваш, в повечето случаи купуваш нещо лошо. Излъган си в избора си или дори и да не си излъган, това е станало случайно, защото има всички предпоставки да бъдеш излъган. И няма как да търсиш отговорност от този, който е произвел, и от този, който ти е продал лошата стока. За разлика от кварталната бакалница, където препоръката е и личен ангажимент.
- Нека да обърнем внимание и на вашите отношения с "Интуишън".
Явор: Както повечето неща във всеки бизнес, благодарение на личната препоръка на един наш колега "Интуишън" погледнаха благосклонно на нашия малък магазин и се съгласиха да разпространяваме техните дискове. Сега можем да предлагаме музика, която е два пъти по-качествена от цената си. Това са произведения, резултат на именно такава издателска практика, която се съобразява с достойнствата на изданието, а не с пазарната конюнктура. Като правило това се наблюдава при малки или сравнително малки, но независими компании, като "Интуишън". Те не са под шапката на някой от големите мейджъри. Това им дава възможност за качествена издателска политика, естествено, такива компании имат малък пазарен дял.
- Не смятате ли, че в България т.нар. мейджъри предлагат твърде повърхностен подбор от гигантските си каталози?
Явор: Те не инвестират в разработване на пазара. Всъщност ние до голяма степен вършим тяхната работа, като рекламираме онова от техните каталози, което според нас си струва вниманието на меломана.
- Възможно е всеки да получи желаната музика самостоятелно, но все пак хубаво е някой да те насочва. Може да знаеш за съществуването на нещо, което мимолетно е докоснало ушите ти, и да го харесваш, но в повечето случаи оставаш дотам...
Явор: Това е и основната идея на дисковете под наем.
Досю: Но тя продължава да се разбира погрешно. Хората взимат дискове главно за да си ги запишат.
- В това нали няма нищо лошо?
Досю: Идеята беше да имаш възможност да разполагаш с тези дискове по всяко време и след като си чул много, да решиш какво да си купиш.
Явор: По света няма оригинални компактдискове, по света има компактдискове и пиратски дискове. Факт е, че човек може да има във фонотеката си неколкостотин диска, но активно слуша не повече от петдесет от тях. Немалко хора стигат до идеята, че тези петдесет или двайсет диска могат да бъдат не само музиката, която обичат, а и предметите, на които държат. Въпреки че хората са наясно, че в повечето случаи няма разлика в звука между пиратския и непиратския компактдиск, имаме много интересни случаи на клиенти, които изпитват омерзение от копия. И затова ние, по любимия израз на Досю, "заставаме на ушите си" за Н.В. Клиента.
- Ще има ли верига магазини "Дюкян Меломан"?
Маргарита: Ние не продаваме масов продукт. А и ще загубим част от клубното си очарование.
- Но сигурно има хора от провинцията, които биха посещавали вашия Дюкян, ако беше в техния град?
Явор: Да, така е. Имаме много клиенти извън София, кореспондираме по телефона или чрез електронна поща. Една възможност за хора, отдалечени от София, е нашият сайт в Интернет - така "Дюкян Меломан" може донякъде да компенсира липсата си другаде.
- Повечето хора посещават музикалните сайтове предимно заради възможността да изтеглят аудиофайлове. Каква част от съдържанието на вашия сайт е музика за слушане?
Явор: Има стандартните 30-секундни семпли. Но акцентът е върху текстовата информация за музиката. Нямаме никакво желание да тъпчем твърдите дискове на хората с музика, която те така или иначе не слушат, защото през цялото време "източват" още музика.
Досю: Просто това е едно място, където има информация на български за музика, в която българските уши рядко се потапят.
- При наличието на толкова много чужда етномузика в Дюкяна, какво е отношението ви към българския фолклор?
Явор: Поддържаме десетина заглавия, които се доближават до нивото на чуждите издания, защото останалите издания на български фолклор ни е срам да ги предлагаме, когато влезе някой чужденец. Или е някой запис на кошмарно напарфюмиран "класически" хоров аранжимент, или изданието е грозно на вид, а най-често и двете.
- Би ли могло нещо да ви накара да смените държавата?
Явор: Всъщност аз отдавна съм убеден в необходимостта да се смени държавата, но да я сменям сам не бих се захванал, а пък революциите от известно време насам не вървят.
Маргарита: Искам да имам възможността да "пипна" на място цялата музика, която обичам. Не бих сменила държавата, всички са еднакво просташки, противно на преобладаващото мнение.
Явор: Едва ли Дюкянът ще бъде същият в друга държава. Може в чужбина да сме по-богати, но истината е, че ние в България имаме възможността да сме уникални. А ние държим на собственото си лице повече, отколкото на парите. Защото лицето или го имаш, или не, а парите колкото и много да са, все не стигат.

Разговора води Кирил Златков



Разговор в
Дюкян Меломан