Замисълът
- Ще се забрави ли по-бързо спорът за преместването на НИМ от центъра на София в нейните околности, ако на новото място експозицията му се хареса и на специалистите, и на посетителите? Имахте ли резерви относно тази идея?
- И в Западна Европа, и у нас много малко сгради са строени специално за музеи. Най-често те са разполагани в адаптирани за целта пространства. В това не виждам нищо лошо. Ако днес се построи една нова сграда, утре тя ще бъде вече стара. Защо ако тя отговаря на изискванията за разполагане на една музейна или галерийна експозиция, това да не се направи? А у нас сега би било абсурд да се дръзне да се строи нова сграда за музей. В центъра на столицата, според мен, няма място, на което да се построи нова сграда за НИМ, няма и подходяща, която да се адаптира за същата цел.
Единствената възможност беше бившият партиен дом, но там се настаниха депутатите. Партийният дом не беше така нужен за административни нужди, както сградата на Съдебната палата е необходима за дейността на правосъдието. Имам и забележки относно досегашното съдържание на експозицията в Съдебната палата - тя беше повече от златни и сребърни експонати. Културата на България не е изградена и не се състои само от "каймака" на намереното на нейната територия. Да, на златото и среброто посетителите се дивят, но не го чувстват! В музея трябва да се показва всичко от историята, и дребните късчета камък и метал, които са създадени и съхранени по тези земи.Те рамкират пътя до израстването, достигането до върха. Прощавайте, но кой ще тръгне да разглежда експозицията, която е разположена в сградата на Съдебната палата, където хората се съдят? Това беше абсурдно, защото в една сграда бяха съвместени две противоположни дейности.
- Как ви определиха за ръководител на екипа, който да подготви експозицията, защо предпочетоха именно вас?
- Аз съм член на Националния музеен съвет. Не знам подробно процедурата, но когато ми предложиха, прецених, че мога да го направя, аз ценя познанията си в областта на музейното дело. В продължение на 11 месеца аз и екипът на НИМ работихме активно и според мен много сполучливо. Специалистите от НИМ подготвиха научното съдържание на отделните етапи от експозицията, те предложиха какво да бъде представено, как да изглежда. На базата на техните предложения аз подготвих окончателния вариант. Всичко направихме с постоянни и внимателни консултации. Новата експозиция беше съобразена с наличния фонд на НИМ, който е сравнително нов - от 1976 г. Според последните разпоредби на Министерство на културата, местните музеи вече могат да притежават и излагат собствените си експонати, които бяха в НИМ. Постепенно те им се връщат, разбира се, когато им се осигури надеждна и сигурна защита срещу кражби и повреди. Аз смятам, че в НИМ не трябва да задържат чужди експонати. В неговите зали могат да се излагат временни експозиции от тях, но не трябва да ги задържат. Би могло да се изготвят копия на особено важни и ценни експонати от местните музеи за НИМ. В сегашната експозиция на НИМ аз държа да е отбелязано кой експонат на кой музей принадлежи. Столицата е един изкуствено създаден център и тя не е единственото място, където се прави история и култура, не е нужно да се помпи изкуствено.
- Мнозина смятат, че Националният музей трябва да бъде нещо повече от местен музей, да представя уникалното, там да работят най-добрите специалисти.
- Да, НИМ трябва да притежава много добре подбрана и представена експозиция. Тук трябва да работят и да имат условия за това добрите специалисти. Но защо в други музеи да не работят по-добри? НИМ може и трябва да насочва вниманието и към други места в България, които могат да бъдат посетени, за да се видят намерените там късчета от историята на България. Аз знам, че някои колеги не споделят това мое мнение, но аз не съм работила на своя глава, без да се консултирам със специалистите на НИМ, с хора, които ценя като разбиращи от материята, с която работим. В НИМ не се излага писмена история с аргументи "за" и "против". Превръщането на едно знание в музеен показ е деликатно занимание. Да се направи музей е особено творческо дело, трябва усет, за да ти "хрумне" нещо, необходим е талант. Не е лесно да се разгърне една експозиция, да се провокира и облекчи общуването и кореспонденцията между експонати и зрители.
- Беше ли достатъчно времето, с което разполагахте за огромната работа, която свършихте?
- Мисля, че се вписахме в сроковете, които ни поставиха, без да направим творчески компромис.
- Чуха се коментари за проявена съпротива от някои служители на НИМ против преместването, против вида на експозицията?
- Еснафските и битови съображения на някои хора са абсолютно без значение за мен. Имах усещане за съпротива, но открити конфликти нямахме. Особено съм доволна от съвместната работа с екипа на фирма "Арка", които са едни изключително сериозни професионалисти. С тях се разбирахме от една дума, от един поглед. Приемаха моите идеи, изпълняваха ги без творческо самолюбие и суета. Ръководството на НИМ също беше особено внимателно и ангажирано към осъществяването на цялостния замисъл. Това, което направихме по преместването на експонатите и подреждането на една съвсем нова експозиция, не се прави всеки ден, това е нещо изключително.
- От какво сте недоволна, върху какво ще продължите да работите занапред?
- Текстовете, които правиха в НИМ, трябва да се прецизират, трябва да са по-кратки. Трябва да се огледа като цяло как изглежда експозицията, осветлението, детайлите, общият изглед, неща, които трябва да се променят. Но всичко това не е беда, това се прави навсякъде. Музеят не е място, където всичко да се остави завинаги на едно място. Знаете, правят се нови открития, те попълват експозициите, наместват се сред вече изложени предмети, обогатяват историята на определена област. Това, което е сега експозицията, е нещо, което ще продължи да се развива, това е съвсем естествено.
- Интересува ли ви как се приема експозицията от специалистите и от посетителите?
- Естествено, да. Засега знам, че повече се харесва, отколкото не. Надявам се, че екипът на НИМ, а и Министерство на културата ще направят проучване, ще проследят потока от посетители, могат да подготвят някакви анкетни карти - има много начини да се проучи интересът към НИМ. Знам, че има сериозни критики към периода на Третото българско царство. Отговарящата за този раздел малко се е престарала. Там са показани предмети от двореца и други места и е претоварено. Но може да се махнат част от предметите. От друга страна, разбираемо е да има интерес към този период, те се показват за първи път, много хора имат сантименти, искат да видят експонати от периода след Освобождението на страната ни. Да се посети един музей е особен акт, това захранва душата с познание и емоция. Тук, в Бояна, има какво да захрани душите на посетителите на музея. И това място съвсем не е далече, за да казват, че няма да идват посетители. В околностите на София има още няколко много интересни места, където могат да се търсят възможности за развитие на някакви експозиции. Градът не се представя само от своя център, той има нужда и от периферията си, която може да се обогати, да се направи привлекателна. Драгалевският манастир и много други кътчета около града могат да станат красиви, приятни, интересни. На периферията не трябва да се гледа само като на огромни спални комплекси.
- Да смятаме ли, че работата ви по подготовката на тази експозиция е вашата лебедова песен в професионален план?
- Това, което се опитахме да направим с моите колеги, е нещо, на което държа изключително много. Ценя това, което постигнахме. Подобен шанс не съм имала, рядко се правят такива големи премествания. Радвам се, че можах да оползотворя това, което мога и знам. Не съм натрапвала моето участие и се радвам, че ми предложиха да отговарям за подготовката на експозицията на НИМ.

9 септември 2000




Разговор с
Магдалина Станчева