Приватизиране на демокрацията

Радиото задава не само дневния ред на обществото чрез подбора на темите, но и създава елити, които да се занимават с тях. В различните си комбинации те са съставени от журналисти, политици и интелектуалци, които заедно образуват елита на България. Този елит обаче се стеснява обратно пропорционално на размножаващите се радиостанции.
Първоначалната интелектуална сила, заложена в раждането на радиото, започва да се изчерпва. Умните хора обсъждат все по-често не сериозните, а конюнктурните теми. Глупавите пък се (само)причисляват към умните само заради това, че някой им разрешава да разсъждават над сериозни теми. Смяната на местата привидно няма никакво значение - важното е да се излъчва говор. Но всъщност нивото на обществото пада, заличава се нуждата от възвишени и умни създания, които да го просветляват.
Проблемът идва от това, че радиостанциите нямат никакво време за "отглеждане" на собствен елит. Те бързат за големия удар, с който да си пробият място сред конкуренцията. За тази работа трябват ентусиасти, а не хора с претенции и утвърдени позиции. Радиото бързо създава самочувствие и бившите ентусиасти започват лесно да се преживяват като елит. Истинският елит започва да отстъпва пред новия. Защото се характеризира с деликатност и не е готов да води битки. Докато новосъздаденият елит е яростен в желанието си да превзема територии на влияние. Точно той "приватизира демокрацията", ефира и всичко, до което има достъп. Смяната на поколенията и смяната на времето са универсалните оправдания за некачествеността на този елит.
Всъщност радиостанциите нямат и откъде да вземат материал за конституирането на собствен медиен елит. За да бъдат "актуални", те гледат да не използват много личности от стария елит, пък и няма как да си го позволят финансово. Освен това собствениците на радиостанции нерядко са хора от периферията на интелектуалния елит и нямат отношение към него. Или ако имат, то не е положително, а отмъстително. Затова и не се притесняват от ниското ниво на създавания от тях едноизмерен псевдоелит и от пагубните влияния, които той нанася. Най-страшното от тях е превръщането в ценност на посредствеността и баналността. В момента те са много cool и са вече култ.
Откриването на множество радиотрибуни предполагаше разширяване на елита. Но не и тоталното му подменяне с некачествена стока. Не всичко, което е ново, е лошо и не всичко от старото е добро. В момента обаче като че ли отрицателните образци от миналото и сегашното съсъществуват много добре и с обединени усилия изпращат истинския елит в маргиналията. Оттам той много по-трудно може да заявява претенции, а шансовете да се саморазпадне се увеличават от само себе си. Ефирното време е разпределено и приватизирано. В него няма място за елитарност.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато