Кич/плът-феерия
Citius, altius, fortius


Светът беше Олимпиада, телевизията - също. Половин месец от полунощ до късен следобед българският зрител гледаше млади мъже и жени с напомпани мускули да тичат, скачат и хвърлят в полудял захлас, в себезабравен ентусиазъм, само и само да се окичат с миниатюрното кръгличко парче метал, без значение златно, сребърно, бронзово. По трибуните френетични тълпи; побуялите множества викаха, крещяха, свиркаха, буйстваха, изпаднали в същи бяс от надпреварата на модерните гладиатори. Една фиеста на плътта, едно тържество на материята, което без грам съмнение по(дс)каза на какво е подчинен днешният свят - на тялото, soma-та, phusis-а, hyle-то; извисяването на духа е нищо, подскоците на телата - всичко. Успехът е материя, материята - успех.
Казвал съм го и друг път, телевизията има съществен принос за превръщането на спорта в световен феномен. Трогателна е нейната привързаност към състезанията от всякакъв род, към хрумванията за телесна конкуренция в най-различни области. Някъде се надяждат с люти чушки - телевизията е там, другаде се спускат от алпийски върхове - тя пак е там, на трето място се налагат като за световно - телевизията отново гледа, без нищо да изпусне. bTV измъкна из-под носа на БНТ Шампионската лига, предлага нестандартни спортове, примамва ни с кеч; "националният лидер" обаче отвърна на удара с излъчванията от Сидни; "Нова телевизия" се обърна към футбола в Германия, докато "Ринг СВ" ни "зарибява" с мачове откъдето и да е. Въобще конкуренцията за спортните прояви е убийствена - разните телевизии сякаш виждат своя авторитет и просперитет в бройката им на екран: колкото повече спорт, толкова повече престиж и челност.
Откриването и закриването на Олимпиадата в Сидни яви обаче едно качество на спорта, не твърде забелязвано с пръв поглед: че спортът е кич. Всичките тия дисциплинирани масови гимнастики, гигантски кукли, лъскавина и блясък са аксесоари на кичозността; и то не само защото са по вкуса на масите, а защото в себе си нямат нищо оригинално, новаторско, евристично. За това свидетелства и езикът на спортните коментатори: вземете което и да е състезание и ще видите колко много те се повтарят в репликите си; свидетелства и измисленият олимпийски обред, повтарящ се вече на всеки две години. Въобще преклонението пред тялото, пред неговите мускули и форми, пред способността му да скача, хвърля, тича, тласка, вдига, удря, блъска и какво ли още не, само не и да мисли, си е чиста форма на кича, която телевизията в захлас употребява. И оттук всъщност можем да направим извода, че и самата телевизия е кич, че тя е създадена не да възвисява вкуса, а да го принизява и изравнява. Кич-феерията на Олимпиадата е кулминация на кич-екзистенцията на телевизията, а спортният връх е връх на нейната кичозност.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин