Човешкото и социалното битие имат дълбинна потребност от смисъл; по друг начин те са фактически немислими. Тази дълбина ни е неизвестна и никакви обяснения не са в състояние да я осветлят. Човек може да разчита само на някакво озарение на началото на всички начала на човешкия живот. Изгарящият интерес към абсолютното начало на човешкия живот е интерес към смисъла на живота. А смисълът на живота надхвърля, трансцендира живота, доколкото ние можем да го фиксираме като неща или процес, фиксирани във времето и пространството. Намирането на смисъла на живота е оправдание на живота и само в този случай човек е в мир със себе си. Всяко колебание, що се отнася до оправданието, поражда тревога като преживяване на лишеност от нещо фундаментално значимо. Тайнственият източник на смисъла е безбрежният източник и основанието на религията. Религиозното преживяване на света е път на търсене на оправдание на живота, в което неговият смисъл е прозрачен. В религиозното отношение към света човек постига в себе си мир със себе си. Религията предлага фундаментална и абсолютна легитимизация на човешкия живот, на постъпките и действията на човека и на отношението между хората. Бог оправдава едни и не оправдава други действия, постъпки, начини на живот на хората.
Разграничението на човешкия морал от религията, отделянето на морала като самостойна сфера го превръща в легитимизационна институция. Човешките действия, постъпки, начини на живот, отношение са легитимни, когато са морално оправдани, т.е. са носители на определен от морала смисъл. Аморалните прояви са нарушение на моралния закон (закони) и се смятат за нелегитимни. От историята на човечеството са познати най-разнообразни морални системи. Моралният плурализъм и релативизъм не е пречка обаче всяка една морална перспектива да се осъзнава като универсална. Това не би могло да бъде иначе, тъй като валидността на моралния смисъл е в неговата абсолютност. Ето защо всяка релативизация в сферата на морала, както впрочем и в сферата на религията, води до криза на легитимността.

Из авторския Предговор към книгата Криза на легитимността от Георги Фотев,
издадена от УИ Св. Климент Охридски и АИ Проф. Марин Дринов.