С Малер в десетия сезон на Нов симфоничен оркестър

Галаконцертът на Нов симфоничен оркестър (НСО) на 29 септември т.г. в зала "Св. София" започна със слово на г-н Дейвид Хемпсън, председател на Борда на директорите - колкото делово, толкова и прочувствено. Поводът? Под ръководството на своя главен диригент и музикален директор Росен Миланов съставът уверено встъпи в юбилейния си десети сезон.
Българската премиера на "Кантабиле за струнен оркестър" от съвременния латвийски композитор Петерис Васкс ни запозна с малко известен в България автор, с негово сравнително непретенциозно произведение, написано преди повече от две десетилетия и имащо твърде щастлива изпълнителска съдба. Несъмненият "гвоздей" на програмата бе Пета симфония от Густав Малер. Творбата е сред най-значимите Малерови опуси, заема срединно място в творчеството му. Духовното й послание и внушение, както на преобладаващата част от Малеровата музика, е катарзисно.
Българската изпълнителска, и в частност диригентска "малериана" има богати и висококачествени традиции. Ще припомня само три имена, три личности, които, уви, не са вече сред нас - Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов. На този фон и в контекста на внушителната поредица от изключителни европейски и световни интерпретации (сред тях "върхове" като Бруно Валтер и Евгений Мравински) постигнатото от НСО и неговия диригент бе повече от респектиращо и импозантно. Росен Миланов е не само изключително талантлив и всеотдаен музикант. Неговата вътрешна нагласа, неговият духовен свят е съзвучен на невероятната импулсивност и чувствителност на Малеровата музика, на нейните спонтанни и пронизващи духовни вибрации. Пластична, уверена и точна мануална техника, отлично чувство за стил и за изграждане на така характерната за Малер монументална и същевременно "пъстро"-сложна форма - това са само част от най-общите суперлативни констатации, с които би могло да бъде характеризирано изкуството на Росен Миланов.
През последните години по-голямата част от всекидневната му професионална дейност преминава в САЩ. Преди няколко месеца тя бе белязана с голям личен успех - в жестока конкуренция с над 100 кандидати Миланов бе избран за асистент-диригент на знаменития Филаделфийски оркестър, ръководен понастоящем от Волфганг Савалиш.
НСО може да се гордее, че е оглавяван от подобен музикант. Очевидно безкомпромисен във всекидневната репетиционна работа (за съжаление, поради посочените по-горе обстоятелства, ограничавана до няколко предконцертни дни), Росен Миланов успя да постигне реалния максимум в сегашните възможности на оркестъра, който откликна с качествено и вдъхновено музициране. Специално бих поздравил медната и дървената духови групи, отлично справили се (въпреки отделни, случайни неточности, от които не са застраховани и най-реномирани състави) с нелеките инструментални проблеми на своите партии.
Преди десет години малцина (освен навярно създателката на НСО Юлия Христова) допускаха днешния професионален ръст на оркестъра. Предстоящият сезон впечатлява с репертоарната си сложност и разнообразие - от Моцарт, през Менделсон, Вагнер, Брамс, Чайковски до Прокофиев и до световната премиера на последната Шеста симфония на чудесния и понякога надскачащ най-високи международни стандарти Лазар Николов.
Перифразирайки Джером Селинджър, бих завършил: "Raise High the Roof Beam, Colleagues" ("Вдигайте още по-високо покрива, колеги"!

Лъчезар Каранлъков