Валери Попова

Жалко!
Отиде си от този объркан свят една красива жена, една благородна душа, една възпитана личност, една голяма певица, артистка, музикант.
Отлетя една божествено красива пеперуда, за да остане повече сивотата, която ни заобикаля. Днес светът е по-грозен без нея.
Още звучи в ушите ми нейното прекрасно изпълнение на Лиу в Миланската Скала през пролетта на 1985 година. В препълнената зала по случай присъствието на Чарлз и Даяна аз бях сред публиката и целият ми възторг и възхищение бяха за Валери, която от сцената правеше чудеса. Единствена от многото сопрани, които бях слушала, с които бях пяла, тя изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево piano - crescendo на финалите на ариите с плачещо красив, страдащо любящ тембър. За съжаление красотата не може да се опише. Споменът само увеличава мъката ми и съжалението, че един такъв прекрасен човек си отиде, че загубихме Валери, която от днес ще носим винаги в сърцата си.
Нашите мъртви винаги са с нас, повече от преди, те бдят над нас, те винаги ни обичат, както и ние тях.
Валери ще живее завинаги в сърцата ни...

5 октомври 2000
Виена

Гена Димитрова


Отиде си Валери Попова - една от най-ярките личности в българското оперно изкуство. Великолепен музикант, чудесна певица, страшно симпатичен и мил приятел.
Заедно с Райна Кабаиванска и Гена Димитрова тя е една от трите български изпълнителки, която най-много е пяла по големите оперни сцени. С нея ме свързват десетки спектакли, които дълго остават в паметта. Беше великолепна Тоска например, но за да изброя ролите й, с които остава, трябва да изредя почти целия сопранов репертоар.
Имаше нещо хлапашко, детско в нея и същевременно бе отговорна и деликатна в работата си. Присъствието й на сцената правеше партньорите й по-уверени, а работата по-плодотворна. Милата й усмивка стопляше. Потомък на голям музикантски род, Валери притежаваше широка музикална култура и две качества, които рядко се срещат днес: възпитаност и коректност. Спомням си един интересен епизод във взаимоотношенията ни, когато последният път бях директор на Софийската опера. Предстояха съкращения. Огледах списъка на състава и видях - Валери беше играла напоследък рядко на сцената заради болестта си. Тя сама дойде при мен, за да заяви, че преминава на преподавателска работа в музикалното училище и че нейното напускане не бива да създава проблем. Доказа се като талантлив педагог - най-яркото доказателство за това е дъщеря й, Александрина Пендачанска, която е нейна ученичка. Уви, Валери не достигна до преподавателска работа в Музикалната академия така, както и други големи български таланти не достигнаха и в момента енергията и опитът им стоят неоползотворени, неизползвани, младите нямат възможност да се докоснат до тях. От времето на Ана Тодорова, Петър Райчев, Михаил Попов, Христо Бръмбаров - Академията остана табу за големите личности, които можеха да бъдат там и големи педагози. Така се случи и с Валери Попова...
Много ще ни липсва тази прекрасна артистка.
Поклон пред паметта й.


Руслан Райчев