Полет над петолинието
- Откога не сте влизал в час по музика?
- Ако погледна на въпроса с чувство за хумор, в час съм почти всеки ден, макар и мислено, пък и нощем често се ровя в спомените си. Преди три години се опитах да проверя дали не съм поостарял и поизкуфял - и се изпробвах в едно "елитно" училище.
- Влязохте в роля като Гюнтер Валраф, за да изпитате всичко на гърба си? Как възприемат тинейджърите днешния учител по музика, все така ли му се качват на главата?
- Зависи най-вече от учителя, но в много случаи гледат на него като на неизбежен досадник. Сега на принуда вече не може да се разчита, на учениците трябва да им стане интересно. Специално там в "елитното" училище, мисля, че се търпяхме добре, дори с взаимно удоволствие. Разговорите ни често напускаха конкретната тема и отиваха по-нашироко - към полето на културата, на човешките отношения... Впрочем, аз съм свикнал да наблюдавам потенциалните потребители на нашето учебникарско творчество навсякъде - в махалата, в автобуса, на улицата... Как иначе бихме установявали контакт с адресатите си? Вече десетина години работя с две мои бивши студентки и, смея да кажа, единомишленички - Мария Попова и Пенка Младенова. С една дума се разбираме и с художничката Тоня Горанова, с дизайнерите Борислав Кьосев и Цвятко Остоич - и това впрочем личи от качеството на нашите "продукти".
- Как изглежда часът по музика в днешното училище?
- Различно. Зависи кой е учителят, по-точно учителката - защото професията е почти изцяло феминизирана, зависи и от учебните помагала, и от учебното съдържание, естествено. Но главно от това доколко учителката мисли модерно, съвременно. И дали не е в плен на предразсъдъци, на анахронични императиви. Погледнато обобщено, днешните ученици са по-нервни, по-неустойчиви психически, не винаги деликатни - но част от тях не са лишени и от стремеж да научат повече.
- За коя музика?
- Естествено не за "цялата", както и не само за музиката. В областта на някои разновидности на актуалната популярна музика много днешни ученици знаят повече, отколкото учителите им. За съжаление, голяма част от учениците се интересуват повече от "жълтите" подробности за звездите и с четири очи гледат да не изостанат от динамично изменящата се мода. Малцина се замислят за сложните културни процеси, които движат нещата в съвременната музикална култура. Защо пък трябва да ги знаят ли? За да са "наясно с живота", да избират самостоятелно, да формират наистина свои потребности и в по-малка степен да са жертви на културна манипулация...
- Създадени ли са предпоставки учителят да осъществява съвременно образование?
- Да. Но за съжаление в българската вузовска практика има много пробойни по отношение на качеството, ефективността и най-вече актуалността на подготовката на бъдещите учители. И особено на онези от тях, които биха преподавали в по-горните класове. Нещата с преподаването на музика в началната степен са относително ясни, съответната методика в България е претърпяла сериозно развитие и обновяване, особено през последните двайсетина години. Но проблемът за реално обновяване стои най-вече за горните класове. И сега, в по-голяма част от многобройните висши училища в страната, подготвящи учители, програмите, а и преподавателският състав, не са в крак с времето. А май и не се стараят да бъдат. Ние се стремим да компенсираме всичко това със своите учебници. Но не може да не ни безпокои, че за голяма част от учителите например огромната територия на популярната музика е или непозната, или малоценна, или дори ненужна.
- Съществува ли формулирана генерална цел в музикалното образование у нас?
- Да. И последните програми, някои от които дори още не са подписани от министъра на образованието, са модерни, съобразени със световната практика и с всичко онова, което би следвало да може, да знае и самостоятелно да коментира днешният ученик. Според неотдавна одобрената от министерството програма изучаването на музика в масовото средно училище приключва в девети клас с широк социокултурен поглед към най-актуалните процеси и явления, свързани с всички видове съвременна музика. Дано, живот и здраве, за девети клас бъдат разработени такива помагала, които да помогнат на учители и ученици да "прогледнат" в днешните музикално-културни процеси. Може би ще се наложи новите учебници за девети клас да бъдат придружени и от съответни книги за учителя, които да подпомогнат педагозите да навлязат по-дълбоко в една материя, която някои от тях, с извинение, пренебрегват или поне премълчават. И много важно е едно обстоятелство - това, което се учи, пее и коментира в училище, да не се определя от личните вкусове на учителя, а от действащото многообразие на всички явления в музиката, включително и най-"спорните". Всъщност в изкуството всичко е в някаква степен "спорно", защото в тази сфера всяка оценка е субективна и никой според мен не може да си присвоява правото да генерализира своето "да" или своето "не" относно дадено явление.
Музикалното обучение в училище ще повишава толкова повече престижа си в съзнанието на учениците, колкото по-широко, цялостно и без предразсъдъци и без императивите на лични вкусове заемат място в него премълчавани досега музики. Не за да се агитира в тяхна полза, а просто да бъдат коментирани, подложени на анализ. Аз самият не възприемам с особено въодушевление някои произведения, дори някои автори. Но съм длъжен, щом те са реален социокултурен факт, да ги представя пред своите ученици, без да изразявам нито възхищение, нито неприязън. Естествено, учителят има право да сподели с децата своето гледище, да изрази своя вкус и лични предпочитания. Но аз, а и екипът, с който работя, никога не бихме се нагърбили с незавидната мисия ние да определяме, изхождайки от собствените си пристрастия, кое е културен факт и кое не. Още повече, че хорските предпочитания са нещо динамично и с хода на времето се променят. Преди двайсетина години ми беше страшно интересно да разбера, че сарабандата, този крайно почтен и благопристоен средноевропейски танц, е била жестоко отричана като "порочна" няколко столетия. Ами съпротивата на Франк Синатра срещу рокмузиката? Или пък обстоятелството, че когато рок-вълната започва да залива света, сенатът в щата Алабама приема закон срещу рокендрола, защото бил "измислен от безбожния комунизъм"... От друга страна, почти по същото време в България рокмузиката е обявена за "идеологическа диверсия"... Мисля, че ако повече хора, а защо не и учениците, знаят тези факти, те ще им помогнат да се ориентират по-добре в динамиката на вкусовете, в релативността на предразсъдъците. И с още по-голяма охота да дадат свобода на собственото си "аз" при определянето на личните си предпочитания.
- Сега коя музика е "на фокус" в училищните програми?
- Цялата музика, всичко в музиката. И от миналото, и особено от днес. Затова в нашето "Помагало за осмокласници и тяхното обкръжение", редом с наследството на европейската музика, отбелязваме например три много съществени вълни в музиката на XX век: блус и джаз, рок и хип-хоп. Става дума и за актуалната мода на латиното, или за текното, в чието съвременно разпространение рефлектират изключително важни процеси. В България пък в края на века се налагат на общественото внимание например сватбарските оркестри - в 80-те години, експанзията на т. нар. поп-фолк - през 90-те...
- Има ли разминаване между тези програми и практиката?
- Разминаването между учебни програми и учебници, от една страна, и реалната практика, от друга, може да бъде според мен превъзмогнато единствено чрез бърз и решителен скок в равнището и най-вече в хоризонта на това, което се прави в заведенията за подготовка на учители. Както е известно, всяко висше учебно заведение в България е автономно. То самостоятелно определя това, което ще се учи в него, и личностите, които ще преподават. Чакам с нетърпение оня момент, в който самите студенти, желаещи да получат модерна и ефективна подготовка, ще предявят претенции към заведенията, в които са избрали да се учат - макар че едва ли ще го доживея. Все пак съм оптимист. Имам предвид и реалната модернизация, която МОН предприе в последните месеци с новите стандарти и програми. Дано и вузовете я последват!
- Можете ли да потвърдите впечатлението, което отдавна се налага, че към учителската професия се отправят музиканти "втора ръка"?
- Не бих имал куража да отговоря директно на този въпрос. Но напоследък доста музиканти от други сфери, в резултат на протичащите в страната социални и икономически процеси, все повече търсят училището като място за препитание и житейска реализация. И не съм много сигурен дали всички тези музиканти имат предразположение, подготовка, а и мерак за даскаллък - още повече, че сега да си учител, отгоре на това и по музика, става бая трудничко...
- Много ли са висшите учебни заведения, които подготвят учители по музика?
- Много са. С филиалите - май около 15.
- Като че ли това количество не предлага алтернатива. Едни и същи преподаватели обикалят по няколко ВУЗ...
- Има нещо вярно. По-лошото обаче е, че някои преподаватели стоят на остарели, вече анахронични педагогически и музикантски позиции.
- Все пак алтернатива може да се открие в учебниците по музика. Възползват ли се от нея учителите?
- Поне по принцип свободен педагогически пазар съществува, учителите имат право на избор. Аз мисля по-различно и по отношение на наложилата се практика учебниците да се подлагат на "анонимни конкурси". Първо - защото поне за мен авторите във всеки такъв "анонимен" конкурс са известни още от първото изречение и второ - защото сега на практика всички по-изявени фигури в музикалната педагогия са автори на алтернативни учебници. Кой тогава ще ги класира в конкурсите?... Бих предложил конкурсите вече да отпаднат. Щатният апарат на Министерството на образованието и науката по различните предмети да си казва мнението само отговаря ли учебникът на официалната програма и дали не пропагандира порнография и насилие, наркотици, етническа и религиозна вражда... И, ако отговаря, - да бъде предоставен на свободния педагогически пазар.
- Преките ми впечатления са, че в час по музика много се пише - сякаш студенти правят записки по предмет, за който липсват учебници.
- Една от причините може би е, че сега едва около 25 процента от учениците си купуват учебник по този предмет...
- Имате ли модел за идеалното образование по музика?
- Моят модел се е формирал най-вече в личната ми 40-годишна практика. Като погледна учебници, в които съм участвал например преди 20-30 години, виждам, че те са отразявали равнището на мислене и проблематиката в българската практика от своето време. Не че се срамувам от тях, но никога не бих ги повторил. Сега аз самият, а и съавторите ми сме далеч по-свободни и уверени. През нашия поглед са минали стотици учебници от цял свят и от някъде сигурно сме почерпили детайли или нюанси в подхода. Но "образци" в буквалния смисъл не ползваме, нашият образец е нашето виждане за нещата.
- Доколко съществуващите музикални интереси на днешните тинейджъри са плод на образование? И доколко на самообразование?
- Преди 20-ина години публикувах изследване за музикалните интереси и предпочитания на учениците. Спомням си, то показваше, че тогава училището съвсем не беше оня доминиращ фактор, който да определя потребностите, вкуса и интересите на децата. А обобщение за сегашната по-свободна и разнообразна практика не мога да си позволя да направя: някъде положително някой учител е съумял да направи така, че работата в клас хем да доставя удоволствие на учениците, хем да става причина те да научават нови интересни неща и да дискутират върху тях. Преди 2-3 години например в Стара Загора видях най-хубавия урок в живота си - осъществен от една млада учителка с чудесни качества и с модерно виждане, г-ца Даниела, не си спомням презимето й. Въпросът е тези учители да стават все повече. Болното място не са началните класове. Промяната трябва да върви главно по посока на актуализацията на учебното съдържание и на неговото третиране в горните класове.
- След всичко казано дотук анахронично ли звучи модерният някога риторичен въпрос: "Пее ли българското училище?"
- Пее, разбира се! Въпреки че по-вярно би било да се каже музицира. Защото, главно в началните класове, в практиката се използва широко и пеенето на разнообразен и богат репертоар, и свиренето на детски музикални инструменти, и т. нар. движения с музика. Въпросът е обаче, че в съвременната експанзия на медиите всички хора май повече слушат, отколкото правят сами музика. Би било наивно да смятаме, че днес българското училище може да пее в такива мащаби, както по времето на Добри Христов или Борис Тричков. Просто условията са по-други. Не само в училището. В целия живот. И освен това днес би било твърде старомодно музиката просто само да се слуша и изпълнява; тя трябва да се коментира, дискутира - нали встъпваме вече в новия, информационния век?..

Генчо Гайтанджиев е старши научен сътрудник, музиковед и музикален педагог, преминал в течение на 40 години през учителстването в училището, преподаването на музикална педагогия, журналистиката в различни медии, музикалната публицистика, издателската дейност... Изследванията му са главно в областта на популярната музика и младежката култура. Автор е на учебници по музика, студии и статии, на книгите "Популярната музика - за? против?", "Масовото музикално възпитание - принципи, проблеми, идеи". Неотдавна, както в. "Култура" отбеляза, излезе от печат "Музика - учебно помагало за осмокласници и тяхното обкръжение".

Разговора води Елена Драгостинова



Как се учи музика в училище



Разговор с
Генчо Гайтанджиев