Реди-мейд халюцинации
Ако се обърнем към "Модерно изкуство" на Зигмар Полке от 1968 г., ще видим картина, за която с право се казва, че олицетворява ирония, пародия и типично за духа на времето поведение в стил "tabula rasa". Със своята лаконичност и дръзка плакатност платното е безпримерно в историята на следвоенното изкуство. И докато през 60-те години доминираха автоматизмът и абстракцията, Зигмар Полке имаше куража да вземе решение в полза на рисуването. Днес тази творба доказва неговата вяра в необходимостта от понятни картини.
Доминиращият черен цвят на грунда е бегъл и присмехулен намек за космическото черно на Кандински. Черното на Зигмар Полке се явява противовес на свещеното бяло. То е антифетиш на прехваления бял лист, върху който се създават графичните изкуства. Черното на Полке се родее с простата печатарска чернота, изпъстрена с точиците на растера, които извършват безкрайни движения по несмутимите влакна на хартията. В своето черно Полке прави късо съединение между изкуството и онази лаборатория от представи за действителността, която медиите са изградили у нас, без да ни питат.
Когато времето назрява, към описаното черно в творбите на Зигмар Полке се прибавя и бяло, което той като че лее с цели кофи. През 1978 г. Зигмар Полке рисува светлината в "Д-р Бон" като бял клин, който от десния горен ъгъл пресича по диагонал картината от кариран декоративен плат. Като че ли иска да ни покаже функцията на картината като недискретен прожектор, с чиято помощ надникваме в стаята на един чиновник или в полицейско управление, където по стените висят снимки на търсени терористи...
През 1996 г. Полке създава 40 гваша във формат 70 х 100 см. Заглавията им излизат извън рамките на обичайното. Полке рядко влага толкова много текст в названията си, както в тези рисунки. Тяхната безсрамна разточителност минава всякакви граници на сетивно възприятие, те водят собствен бурен живот като тропически увивни растения. Натрапчивата поучителна реторика, както и изречения, директно обърнати към читателя като "Участвай и спечели!" или "Колко е дълъг един метър?" ни карат да предполагаме, че Полке с пинцета е обрал и обогатил цветята от градината на т. н. жълта преса. Интелектуалната прецизност на художника включва езика като естествен материал и се свързва със собствена словесна продукция...
"Черно с хубави спомени" поразително напомня за "Модерно изкуство". Линиите излъчват сияние, като че ли металът не е студен метал, а кадифе и коприна. Те обаче не са сребристи, а пламтят, потопени във футуристично седефено сияние. Техническата дефиниция на тези цветове, които се срещат в още седем листа, е интерферентни цветове. Интерференцията е наслагване на трептения - подходящо описание на естетическия принцип в изкуството на Зигмар Полке. Английското значение на interference - "смущение", "намеса" - също е напълно уместно.
Картините, рисувани с интеферентни цветове, се променят според ъгъла на падане на светлината, така че разглеждащият тези творби трябва да се движи напред и назад, за да ги гледа от различен ъгъл. Самите точки на растера, доминиращи по целия лист, изискват мобилност, дори тя да се изразява само в присвиване на окото за поглед отблизо или далеч, за разглеждане на детайли или на цялата картина. Повърхността на творбите на Зигмар Полке е неспокойно, чувствително, вълшебно място...
Задълбочим ли се в определена картина, ще видим как почти неуловимо се сблъскват взаимосвързаното и несъвместимото. В "Сфинкс от сбирката на Зигмунд Фройд, гръцка теракота, Южна Италия, 5/4 век пр. Хр." (№ 30) чрез насложените цитати от картини изведнъж и като че ли без особено усилие се появяват представи за кръговрата на семейно щастие. Картината се изпълва с растерната рисунка на рудиментарно лице с широко отворена уста, напомнящо "Вик" на Едуард Мунк. Обаче устата образува кръг, в който седи идеализирана двойка по бански костюм...
Тези творби обаче не оставят впечатление, че са рисувани за целите на чистото изкуство. По-скоро тук възкръсва изкуството, лишено от представите за чистота и същевременно инфектирано с целия свят. В много отношения Полке е художник, който съумява в изобилие да внесе "цивилизаторското" в своите творби...
Още в "Къщичка в дървото", една голямоформатна творба върху хартия от 1976 г., срещаме накапването или докосването на хартията, което е типично за класическата акварелна техника мокро в мокро. Но при Полке тя бързо се превръща в основен принцип.
Капката, замръзнала по време на свободно падане (впрочем тя никога няма да падне) - Полке си служи с фотооко, което прониква навсякъде, за да може после прецизно да нанесе на хартията онова, което е видял за части от секундата. Точка по точка, анахронична ръчна работа, отнемаща много време.
Присъствието на човешката ръка в творбите на Полке се изразява не в героичния жест, а напротив: то е шеговито и предано на изпълнителската сръчност на художника. Работата на ръка, която често отнема доста време, изисква концентрация във висока степен, т. е. способност да се инвестира много време в творческата дейност и нещо, което би могло да се нарече "изкуство на разхищението". Днес няма нищо по-ценно от времето. Истинското философско величие на Полке черпи вдъхновение от този факт, както и от обстоятелството, че в своя живот той сигурно е нарисувал стотици хиляди точки.

+ + +

В листовете на Зигмар Полке изобилно тече не само бяла боя. За мляко става дума и в заглавията: "Изкипяването на млякото вече не може да се предотврати, ако лицето се напръска с разредено време" (лист № 17). Впрочем заглавията изобилстват с различни ястия в съответствие с чувствеността и асоциациите на зрителите. Става дума за физическото в кухненски формат, което само веднъж се взима насериозно.
Някои форми, получени от разтичането на боята, приличат на леторасли, или, да речем, на лозови мустачки (листа № 4 и № 39). В лист № 25 възлите в пресечните точки на жилките са удебелени така, както в биологията, ботаниката и геологията се срещат разклонения от всякакъв вид като естествено формирали се удебелявания...
В "Колене на свине" от 1976 г. Полке разпръсква течно злато - почти неуловимо, подобно на пръскаща кръв. Неговите халюцинационни поврати ни карат да осъзнаем, че Космосът е пълнен със светлина и тъмнина и че метафизичното измерение би могло напълно банално и неочаквано да бъде и онова "оттам" от "колет оттам", както се нарича една рисунка от 1963 г., съответстващо на буквално интерпретираната дефиниция на метафизичното: "Вероятно битие, намиращо се отвъд сетивния опит." Понякога точките се втечняват, превръщат се в плазма и ни карат да си зададем въпроса, къде е границата между точка и петно. Полке отговаря: Печатната грешка (№ 17). Прекъсване в системата, случайност на ръба на картината - предпочитанието на Полке към "грешки" като творческа намеса може да се сравни с откриването на халюцинацията в стил реди-мейд...

+ + +

Като мимолетни видения, появяващи се на екрана на радар, човешки същества добиват образ в картините на Полке - подобни на пътешественици, на колонии от точки, образуващи абстрактни опашки от хора, анонимни минувачи, чиято индивидуалност се е изгубила в ситото на растера.
Това са картинни реалности, пресечени от мъгляви хоризонтали, зад които понякога се появяват "бегълци", както се нарича и една забележителна картина от 1992 година. С течение на годините бягащите хора добиват определящо присъствие в картините на Полке, както в "Американо-мексиканска граница" (1984) или "Бежански лагер" (1994); драми, лишени от събитията, които са ги предизвикали и именно поради това налагащи се в картината с особена сила. Алармиращи като вишките в лист № 11, които в много картини на Зигмар Полке сигнализират за вездесъщието на контролните органи и за нашето безсилие. Доверявайки се на колективната памет, формирана от реална болка и заплаха, Полке като в късо съединение препредава изображенията, получени от чутото и видяното.
Модерното изкуство ни научи да виждаме, научи ни на самонаблюдаващо се виждане. Но за разлика от апологетите на модерното изкуство, Полке не тръгва от изкуството, а от действителността и от онова, което би могло да се превърне в действителност. Творчеството на Зигмар Полке известява онагледяването на мисленето. Мислене, което се осъществява чрез възприятието. Нека музиката ни залее! Защото изкуството на Зигмар Полке е ведър химн на мисълта и на шумния живот.

(със значителни съкращения)

Биче Куригер
От немски Майя Стефанова


Зигмар Полке
Музика с неизяснен произход
Национална галерия за чуждестранно изкуство - София
7 - 22 септември 2000 г.