Телевизията върви
преди зрителите


Комерсиалната телевизия върви след зрителите, обществената - пред тях. Първата се адаптира, приспособява се към техния вкус (адет); водещо е шоуто, забавлението, телевизионното "време за губене". bTV е най-добрият пример: поне досега нейните излъчвания са само блясък и шумотевица, не проблем и задълбоченост. Другата е съвсем различна, абсолютно инаква: удовлетворява социални потребности (мераци), неин водещ мотив е не да забавлява, а да обслужва - разни интереси, обществени групи и въжделения. Едната е еднозначна в посланието си и провижда в своя зрител едно и също желание (ищах) - лекота и приятност; втората е многозначна или по-скоро частична в посланията си: нейните зрители не са еднакви, следователно и предаванията й са частични - това за ето тази тук ауди/визиотория, онова - за другата. В този смисъл обществената телевизия винаги ще бъде на прицел (нишан): ако на едни някое нейно предаване се хареса, за други то ще бъде излишно, пък за трети - направо вредно.
Както, прочее, се случи с новините на турски език. Настроената националистически българска прослойка от "народонаселението" тръгна в атака (на юруш): "Кощунство, предателство, поругание!" Сучейки все още четнически мустаци и живееща с романтични представи за тежки печени агнета (чевермета) по игликини (хайдушки) поляни, тая част от българите обсипа националната обществена телевизия с ядни писма - повече нецензурни, отколкото обосновани (по думите на Евгения Атанасова). В устрема си да спрат това излагане (резил), те реагираха почти светкавично: протестите, личи си, са заваляли още след първото излъчване. Тая националистическа чувствителност като че ли ни прави чест (евала): ще рече, че българското продължава да тръпне в шипченски патос и да се брани от попълзновенията на "ордите диви". В сегашно време обаче див и варварски, както казва един известен нам исторически герой (бабаит), може да бъде единствено и само национализмът.
В това всъщност беше и смисълът на обясненията на члена на НСРТ Георги Лозанов пред "Екип 4". Ясно е, първо, че днешната личност не е толкова предопределена в своята идентичност: българинът може да става французин, мъжът - жена и неща все от тоя род. Второ, идентичностите вече са разположени хоризонтално, не вертикално: няма по-добра и по-лоша идентичност, има различни идентичности, еднакво равноправни в своята ценност. И, трето, в тази топологична изравненост е по-подходящо да се търси осмозата, просмукването една в друга на различните идентичности, вместо те да се отделят с непреодолима граница. В този смисъл новините на турски език не са предателство, а нормален акт, съ-отговорен на времето и неговите тенденции. Това е един от начините (табиетите) обособените в своя етнос български граждани да бъдат приобщени към живота тук, а не отвъд границата. Няма нужда да споменавам във връзка с това за сателитните чинии, кацнали в Родопите, Лудогорието и Айтоската планина (балкан). И ако тези 10 минути съумеят да сторят приобщаването факт, то това ще е пре-достатъчно основание не просто да ги има, но и да ги има в централно време. Обществената телевизия винаги си остава със задължението да върви пред зрителите, ако и понякога ругана.

Митко Новков

Б.а.: Думите в скобите са само малка част от лексикалното богатство на българския език, заимствано от турския. Някой с по-изобилен български речников фонд вероятно би добавил още толкова.






Петък,
ранна утрин