Архивите на Джулиан Барнс

Новото заглавие на "Обсидиан" този път е свързано с името на Джулиан Барнс, автор, който благодарение усилията на Димитрина Кондева от години е познат у нас, а и който демонстрира специално отношение към България с книгата си "Бодливо свинче". Този път заглавието, с което е представен той, е "История на света в 10 1/2 глави" и в превода освен Димитрина Кондева участва и Зорница Димова. По принцип практиката показва, че често пъти, когато преводачите са двама или повече, се получава известен разнобой, но тук преводът е уеднаквен и бих казала, че резултатът е чудесен. Ирониите, игрите, препратките в книгата на Барнс са майсторски предадени и на български, книгата е прецизно редактирана и е цяло удоволствие да се чете.
"История на света в 10 1/2 глави" повече от останалите произведения на Барнс като че ли се вписва в модела на английската литература, доколкото тя владее и памфлетното (в стила на Дефо и Суифт), и пародийното (линията на Стърн и Фийлдинг), и антиутопичното (традицията на Оруел), и даже прави опити да се докосне и до по-хулиганския език на днешната англоезична проза (примерно, Уелш).
Разбира се, романът на Барнс е отворен и към други културни пространства, той упорито тълкува библейските сюжети, взрян е в темата за ерзаца (Флобер), в русоистките представи за природата като естествено състояние, в което човекът би проявявал своите достойнства и би оцелявал непокварен, в патоса на автори като Гор Видал (идеята му да демонстрира своя теория за сътворението) и Гюнтер Грас (желанието му да опише историята на отминаващия ХХ век), и даже в техниките на Борхесовото писане, в което играта, преплитането на факт и фикция конструират разказваните истории, в които Борхес и "Борхес" се раздвояват и събират, както и тук Барнс освен реален автор е и персонаж... Не е за пропускане и ролята, която Барнс отдава на политическото, което не само изгражда някои сюжети, но и отваря писането му към по-различни регистри, включително този на журналистиката и публицистиката.
По подобие на "Папагалът на Флобер" и "История на света..." е експериментираща, провокативна книга, добре вписваща се в нагласите от последните десетилетия на века. Неслучайно тя носи в заглавието си думата история. Така хем заявява претенцията си за разгъването на един всеобхватен, изчерпващ, логически разказ, хем наличието на жанровото название роман вече ни кара да сме убедени, че историята тук ще се проиграва и проблематизира. И наистина, в духа на смаляването и фрагментаризирането, на преобръщането на частта и цялото, книгата разкрива историята на света чрез някакви субективни, незначителни случки, станали по различно време и в различни места по света... При това иде реч за много лични истории, истории, в които един или друг човек търси своята реализация, или любовта, или бяга от нещо... Тоест, натрупват се и се наслагват незначителни истории, повечето от тях катастрофични, които са призвани да ни кажат нещо за общото, за голямата История... Следователно, Барнс е избрал да постигне някаква археология на миналото, каквато би желал Фуко, защото тя не е сравнима със серия картини в изложбената зала, не е някакъв телеологичен разказ, а е набор от странни връзки, маловажни асоциации, от разкази, които понякога се припокриват (все пак сюжетите се навързват, водят един към друг, така че идеята за континуитета не се отхвърля напълно), но в повечето случаи тръгват в неочаквани посоки, защото тях ги водят алогичните въпроси към събитията, които уж познаваме. Защото - всячески натрапва романът - сигурно е, че историята не е сбор от факти, а е съвкупност от измислици - измислици, свързани и с личната, и с колективната история, които помагат на човека по-лесно да преглъща ставащото, които успокояват паниката и болката. Както е казано в книгата - "Скалъпваме истории, за да прикрием фактите, които не знаем или не можем да приемем."

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Джулиан Барнс. История на света в 10 1/2 глави.
Превод от английски Димитрина Кондева и Зорница Димова.
Изд. Обсидиан.
С. 2000