Субтропично за
Александрийски квартет


В края на "Ново кино Парадизо" един възрастен оператор бе завещал на приятеля си лента, слепена от всички изрязвани от цензурата кадри. Патриархалната пристойност на забраната определяше и сантименталното единение на сглобката, в която разнеженият зрител припознаваше нещо централно за удоволствието от киното.
Цензурата на съвременния масов вкус очевидно принуждава много автори да окастрят от книгите си всичко, що не е фабула или придатък към нея. В раздела си за прогнози специализираното списание за издатели Publishers Weekly оценява новите книги по следните параметри: потенциални читатели, пазарно здраве на темата, търговски успех на предишните книги от същия автор и така нататък; все разумни критерии, които обаче в крайна сметка налагат четива с много мускули и никакъв холестерол, застинали в очакване на екранизация със Стивън Сийгъл. Казано другояче, в момента печелившата пазарна формула е по-скоро редуктивна; класически роман ала XIX век минус описанията, психологическите портрети и всичко, което спъва ритъма на четенето. Книжарите държат да се запасяват именно с такива книги и авторите им ги предоставят. Спокойно можем да си представим пода около някое писателско бюро, осеян с излишъците и излишествата на литературата.
Нечие не така прегладняло небце сигурно не би определило "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел като компендиум от виртуозни описания. За мен обаче основната сладост на тази книга е в пълното разгръщане на умението на езика да описва. Тъкмо то ни подвежда да заемаме лексика от живописта, когато говорим за стила на Дърел - послесловът например нарича романа "импресионистичен" и това звучи правдоподобно, макар да не става ясно какво общо има тук Моне. По-скоро книгата демонстрира богатите възможности на чисто литературното изображение, в чийто обхват освен видимите неща влизат характери, отношения, градове, мисли и прочие; изображението, което може да бъде цел на разказа, а не маргинална украса към него. Поради своята убедителност това изображение ни подлъгва да мислим, че четем роман за Александрия, топологично сродим примерно с "Чай в пустинята" на Боулс или "Английският пациент" на Ондатджи. Всъщност книгата се родее по-скоро с "Врява и безумство" на Фокнър - както заради местния колорит, така и по формат - и двете книги представят едни и същи взаимоотношения от четири различни гледни точки. И както Фокнър не е само "писател на американския юг", така и у Дърел са важни тропите, а не тропиците.
А преводът на Иглика Василева е толкова добър, че успява да разгърне именно тези достойнства на стила въпреки озадачаващата липса на всякаква редакторска и коректорска намеса. Очаквам с нетърпение следващите две части на тетралогията.

Зорница Димова





Лорънс Дърел. Александрийски квартет.
Превод от английски Иглика Василева.
Издателство Хемус.
София. 2000.