На 12 и 13 т.м. в София беше проведена Международна научна конференция под наслов "Да мислим другото - образи, стереотипи, кризи (XVIII - XIX век)", организирана от Българското дружество за проучване на XVIII век, Института за балканистика и Института за литература към БАН и Факултета за славянски филологии на Софийския университет. Конференцията фокусира вниманието си най-вече върху това как учебниците формират националната идентичност и образите на другите, как и защо присъстват/отсъстват етнорелигиозните малцинства от училищния курс по национална история, какви са ритмите в описанието на съседа.
В списъка на участниците във форума четем имената на проф. Надя Данова, проф. Панайотис Ксохелис от Солунския университет, д-р Светлана Иванова, доц. д-р Инна Пелева, проф. Надежда Андреева, проф. Ален Дюселйе от Университета на Тулуза, д-р Димитри Роболи от Лионския университет, проф. Цветана Георгиева, проф. Андрей Пипиди от Букурещ, ст.н.с. Рая Заимова, проф. д-р Иван Павлов, доц. д-р Албена Хранова, доц. д-р Николай Чернокожев, ст.н.с д-р Николай Аретов, д-р Йоланта Суецка от Варшава, проф. Йомер Туран от Анкара, проф. Ана Лалай от Тирана и още много.
Още първите изказвания на конференцията откроиха чрез примери от всекидневието бодливия проблем - навсякъде продължава да се пише етническа, а не национална, гражданска и хуманна история. Много представи в учебниците въздействат повече върху емоционалния свят на учениците, отколкото върху техния интелект. А първите крачки към разрешаването на този проблем е търсенето на поне неутрални изказвания в обмислянето на другия, опитването на проходимост от толерантните академични изследвания към учебникарските текстове.

М.Б.