На 12 октомври т.г. в НДК тъжният бард Виктор Самуилов представи новата си поетична книга "Кихот де ла Панса", отпечатана в Издателско ателие "Аб". През подзаглавието на сбирката "плутовски романси" преминават майсторски терцини, сонатини, тремола, малки алби, неоприказки, постери, ариети, призи и трени, синкопи, кавъри и чалги...
"Аз съм от онези пишурки, които стоят като стари моми зад прозореца и гледат как свраките кълват доматето, а когато тъпанът удари на мегдана, хем си мислят как времето страхотно лети, хем се боят да не бъдат ощипани", призна пред публиката Виктор Самуилов. И дрезгаво пя, и декламира своите "простички" стихотворения, чийто живот се римува с верността към приятелите. На сцената бяха и останалите двама глупаци - Доньо Донев и Димитър Бежански. Последният наистина го ощипа, казвайки, че Виктор е лош поет, но пише хубава лирика.
Вечерта на "Кихот де ла Панса" припомни задушевността на сатирата, непретенциозната музика, критикуващата болка. Припомни маргинализирани днес, но високостойностни културни контексти. Даже несъстоятелните питания какво за него е словото и какъв е обобщеният образ на съвременния писател, не успяха да помрачат честната и автоиронична вечер на Виктор Самуилов. Като истински поет той не искаше да отговаря на такива въпроси.

М.Б.