Две книжни вариации на тема Дионисий

Тази година две издания привличат вниманието на философски ангажирания читател върху тайнствения автор, известен под името Дионисий Псевдо-Ареопагит - едното излезе наскоро в Лувен, Белгия, а другото се появи миналия месец в София. И двете бяха представени заедно на състоялата се през изминалия месец конференция по медиевистика в Университета в Кьолн, Германия. При това общото между тях е не само в актуалната за медиевистиката напоследък тема "Дионисий"...
Благодарение на белгийското издателство "Бреполс" излезе на бял свят сборникът, озаглавен "Рецепцията на Дионисий през средновековието" ("Die Dionysius Rezeption im Mittelalter"), издаден от Цочо Бояджиев, Георги Каприев и Андреас Шпеер. Той беше официално представен на 13 септември по време на 32-та международна конференция по медиевистика в Кьолн и съвсем основателно може да бъде считан за сборникът за Дионисий Псевдо-Ареопагит. Изданието съдържа 17 лекции и доклади от световноизвестни учени и изследователи, представени по време на международния симпозиум, посветен на рецепцията на Дионисий през Средновековието, който се състоя в София между 8 и 11 април миналата година. Изключителният интерес към влиянието на мистериозния автор през последните години накара специалисти от цял свят да се срещнат в Аулата на Софийски Университет въпреки ескалиращият по това време косовски конфликт, който прерастваше във война. Главните виновници за това събитие бяха катедра "История на философията" към СУ "Св. Климент Охридски" и Томас Институт, Кьолн. Сега резултатът от тяхната среща и взаимна работа пък се въплъти в книга.
Текстовете в сборника са разделени в 4 секции, чиято основна тема е рецепцията и неимоверното влияние през Средновековието на четири трактата и десет писма, образуващи така наречения Corpus Dionysiacum и предадени под името на някой си Дионисий Ареопагит - възможен ученик на ап. Павел или пък първи парижки епископ и мъченик, или мисионер на франките, или... По темата съществуват безброй вариации, макар че съвременната медиевистика отхвърля всички тях. Отмахвайки библейската аура около личността на автора, тя го обявява за вероятен последовател на Прокъл, неоплатоник от края на V и началото на VI век. Секциите в сборника са разделени тематично и проследяват съдбата на корпуса от появата му във Византия в началото на VI век, разглеждат някои доста любопитни латински коментари на не добре познати автори като Гийом от Лука и Дионисий Картезианеца и стигат до дискусията около влиянието му през епохата на схоластиката.
Разгледани са също проблеми, свързани с автентичността на ареопагитиките, проследено е отношението им към светлинната метафизика на Тома от Аквино, както и към проблеми като време и вечност, eros и agape или двата лика на любовта, цяла секция е отделена за византийската традиция. Това, разбира се, са само някои от темите, които правят дискусията около Дионисий така интелектуално привлекателна и на които елитното издание е отделило място. Сред авторите присъстват имена на световноизвестни изследователи като Ян Артсен, Карлос Стийл, Андреас Шпеер, Едуар Жоно и на добре познати български специалисти, макар и известни не само в България, като Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Лидия Денкова.
Друга част от докладите на конференцията благодарение на издателство "Лик" вече е достъпна и за заинтересования български читател. "Архив за средновековна философия и култура", свитък VI (издаден от същите автори плюс Олег Георгиев) предлага десет "ареопагитически" статии, на които грамотният български читател може да се радва в оригинал. Изключително интересни теми са застъпени и в българското издание - яростно защитаваната теза за Дионисий като теософ и следователно стоящ изцяло извън християнската традиция или пък скрупульозните спекулации около многоликата му идентичност са само две от темите, заслужаващи особено внимание. Но за вероятно вече изкушения читател бих препоръчал самия свитък, който е налице в книжарниците.

Тодор Тодоров