Кавафис - универсалният събеседник

Когато Хайдегер се е занимавал с проблема как един поет може да общува с творчеството на някой негов събрат по перо, той не е можел да си представи, че само Константинос Кавафис ще покаже пътя към подобен диалог.
Този "гръцки господин с панамена шапка, който е застанал абсолютно неподвижно, леко косо към вселената" (както гласи цитатът от Е.М Форстър, взет за мото на тома), писал творбите си на "малкия" и неразпространен - както го наричаме днес - гръцки език, успя да завладее почти цялата планета със своята поезия и отново ...да елинизира същия този език.
В антологията лириката на Кавафис се среща с деветнайсет езика. Сто тридесет и пет поети от тридесет и пет страни са прегърнали поетичните му повели. И нямаше да познаваме всички тези автори, ако някои запалени почитатели на неговата поезия не се бяха заели да ги търсят по цял свят и да ги открият, за да ни направят наистина огромен дар във времена на дребнодушие - един естетично оформен том със заглавието "Събеседвайки с Кавафис - антология на породени от Кавафис стихотворения" Историята на това истинско приключение ни разказва вдъхновителят, съставител и редактор на тома Насос Вагенас в своя предговор. Перипетията цели да регистрира "присъствието" на Кавафис в творчеството на чуждестранни поети, да бъдат събрани в едно издание стихотворения, свързани по различен начин с александриеца и неговото творчество.
Резултатът е ослепителен и уникален. Както споменава в предговора си съставителят, "въпреки че изследването се ограничи само до двайсет и една страни, то потвърди, че Кавафис се чете и днес като съвременен поет, че Кавафис се е сдобил с "авторитета и излъчването на световен поет".
Кавафис не е бил родоначалник на семейство (той няма деца) - раждал е стихотворения, които с течение на годините са породили други стихотворения, да кажем, техни внуци и правнуци. По всичко изглежда, че двайсет и първи век настъпва с цяло едно многодетно поетично семейство от стихотворения, написани под влияние на Кавафис. Понятието "породено от Кавафис стихотворение" бе използвано за пръв път от незабравимия елинист Савидис, на когото впрочем е посветен и споменатият том. За Савидис породени от Кавафис са стихотворенията, които пряко или косвено имат за повод за вдъхновение някоя от композициите на Кавафис.
В антологията на Центъра за гръцки език са включени 1531 такива стихотворения, които взимат пряк повод от поезията на Кавафис, защото в противен случай урожаят би бил огромен. Също така има стихотворения, в които централен е образът на самия Кавафис или които влизат в диалог с него. Но кое е онова, което превръща Кавафис в световен поет и му дава възможността да събеседва и да вдъхновява събратя от всички възрасти толкова години след смъртта му?
Това е иронията. У. Х. Одън говори за тон и уникалност, Йосиф Бродски за "оголената му от емоционалност" поезия, Сеферис за парадокса на поезията му да вълнува поетично чрез непоетичен език. "Кавафис - твърди Вагенас - е единственият поет, който използва иронията като основен механизъм за генериране на поетика. Особената драматична и трагична ирония на Кавафис, която формира също толкова плътната му словесна ирония, е онова, което кара речта му да предизвиква поетично вълнение, правейки излишна словесната сантименталност".
Забележителният английски поет У.Х. Одън ще признае през 1961 г., че Кавафис не е престанал да оказва влияние върху неговата поезия в продължение на повече от трийсет години, като написва с "неговия почерк" стихотворението "Rois Faineants", включено в антологията. Неговият съотечественик Лорънс Дърел не се ограничава до кавафиански отправки в прочутия си "Александрийски квартет", а събеседва с него в стихотворението "Кавафис". Бертолт Брехт изглежда е един от първите немски поети, запознали се с творчеството на великия александриец. Малко след въстанието през юни 1953 г. срещу режима в тогавашната ГДР, пишейки "Елегиите на Буков", той влиза в диалог с Кавафис в стихотворението "Четейки един по-късен гръцки поет". Стихотворението е с лаконични строфи, но е много близко до ироничния и трагичен съвременен кавафиански дух. Джузепе Унгарети ще представи в Италия творчеството на Кавафис, когото познава от общия им роден град - Александрия. По-късно, през 1946 г., другият значим италиански поет, Еудженио Монтале, ще преведе "В очакване на варварите" и ще влезе в диалог с поета в своето стихотворение "Четейки Кавафис". От сантиментална Русия Йосиф Бродски ще признае напълно вътрешната си връзка с Кавафис, маркирайки я в три стихотворения. А наред с тях толкова други поети, известни или по-малко известни: египтянинът Фарук Шуша, чехът Мирослав Холуб, сърбинът Иван Лалич, португалецът Хорхе де Сена, англичанинът Джон Хийт-Стъбс, американецът Джеймс Мерил, немецът Йоахим Сарториус, французинът Жан Реда и всички останали, които някой поетичен ден са срещнали стареца от Александрия, докато се разхождал по крайбрежния булевард на този уникален град.
И е сигурно, че ако в онзи момент поетът със загадъчния поглед ги бе заговорил, щял е да им повтори познатата фраза, която умело е внушавал на широката публика приживе: "Кавафис е поетът на бъдещето".

От гръцки със съкращения Здравка Михайлова


Б.р. От България са включени осем поети с девет стихотворения: Иван Бориславов, Димитър Василев, Блага Димитрова, Кирил Кадийски, Любомир Левчев, Паруш Парушев, Кръстьо Станишев, Иван Теофилов. Преводът на гръцки и встъпителната бележка в Антологията за отзвука на Кавафис в България са от Здравка Михайлова.