Семеен квартет

Нещо ме беше поразило в пиесите на Яна Добрева още преди "Боже! Крокодили!": сгъстената атмосфера, в която "било е", "е" и "може би ще бъде" оформят време, непознато на граматиката. Живеенето на героите в неговите три измерения. Усилята им да се откопчат от тях и (сякаш в някакво безвремие) да огледат света в себе си и себе си в един многоизмерен свят. Парадоксът на съчетанието "във" и "извън времето" не прави нещата предполагаеми. Обратното. Всяко движение в посока на иреалното изненадващо подсилва реалността на внушението. Трудно ми е да обясня този ефект, но той е постижим и за нечувствителния зрител/читател. Сближава всичките творби на Яна, при цялата им различност. Белязал е и "Крокодилите".
Пиесата е моно. В Сатиричния театър ролята на Актрисата се изпълнява от Нина Стамова. Режисьорът Илия Добрев е включил в постановката девет момчета и момичета от актьорския си клас в НБУ. В интересната хореография на Албена Атанасова те не разрушават моно-логичността на текста, а усилват неговата моно-литност - парадокс, който има много общо със споменатия ефект. Активното безмълвие на младите разчленява, акцентира или изпраща в периферията, разглобява цялото и после го събира от счупените му парчета. Движенческият им театър е безпощаден към изповедта на Актрисата и болезнените неща в нея стават още по-болезнени. В един многоперсонажен моноспектакъл.
В семейния квартет "Добреви" (сценографията е на Ясен Добрев, също студент в НБУ) Нина Стамова би трябвало да се чувства уютно и спокойно, да се облегне на таланта си и на натрупаното досега. Не разчитайте на това! Стамова е с непознато лице. Не че трупа нови неща. Или че бяга от себе си. Друго е движението: на загърбването на силни страсти и средства, които познаваме, но тук не биха свършили добра работа. На отказа от драматични дълбочини, в които тук може да се пропадне. На избора да потърси вътре в себе си неща, които трудно се поделят, но я правят освободена. Освободена - това като че ли е най-точното определение.

Дора Монова