Рубато - любов и саморазрушение

"Това не е любовна песен" е спектакълът, с който на 10 октомври ни гостува танцовата трупа "Рубато" - една от най-продуктивните новаторски немски танцови формации в последните години. Мислех си, че след Пина Бауш немският танцов театър едва ли би могъл да ни каже нещо ново и съществено и че нейните следовници, кога по-добре, кога по-зле, ще повтарят познатите ни вече истини. Но Дитер Бауман и Юта Хел заедно с драматурга Ева-Мария Хьостер и авторът на осветлението Андреас Грайнер (нареждам имената им до изпълнителите, защото присъствието им има решаващо значение за спектакъла) ме опровергаха. Те поднесоха представление в духа на прочутия танцов жанр, но със завоювани нови територии и пространства.
Това наистина "не е любовна песен", не е танцът в смисъла, който сме свикнали да влагаме в това понятие. По-скоро бих го нарекла нова движенческа култура - амалгама от изразни техники и средства, взети от театъра на тялото на Етиен Декру, от японския танц Буто, от изразния танц, контактната импровизация, атлетиката и спортната гимнастика. Всичко това успява да изрази светоусещането на човека, живеещ в техно-културата и медийния свят.
"Абстракцията и отчуждаването на човешките прачувства водят до създаването на театрален език на тялото, чиято същност се изразява в неповторимата хармония от сугестивност и енергична самобитност" - четем в програмата. И още: "Целия свят виждаме като танц, той започва там, където намерението раздвижва живата структура в комплекса от пространство, време, гравитация..."
Осветлението е активен сътворец на цялото в творбата, превръщайки сценичната кутия във вселена от форми и измерения. Драматургията организира хаоса от звуци, движение, слово и театрални ефекти, придавайки им общ ритъм и космическо звучене. Хореографията е силна, богата, експресивна. Понякога е изключително тежка за изпълнение. Движението често е отблъскващо, но във всички случаи не е самоцелно, а обосновано от нуждите на драматургията. Тя се развива в два плана - първият е обобщаващ и абстрактен, вторият - конкретен. Абстрактността ни представя света като вечно движение, в което формите на жива и нежива материя взаимно си влияят. Те черпят една от друга енергия, но едновременно с това се и саморазрушават, метаморфозирайки в нови светове и измерения. Благодарение на силно театрализираното действие и на експресивността, представлението ражда и други по-конкретни внушения: човекът е самотен в своя път, а от контакта му със себеподобния се отключват дремещи първични инстинкти, в които определящо начало е насилието. В централния дует жената е като кукла в ръцете на своя партньор и е манипулирана в потресаващи пози. Внушението е, че насилието и отчуждението са принципи не само в човешките взаимоотношения, но и в космическия порядък. Мрачната, лишена от илюзии философия е характерен мотив не само в немския танцов театър. Има го и в други жанрове на немското изкуство, и в характерната психология на нацията.
Техническото майсторство и физическата издръжливост на Бауман и Хел са изключителни, но същественото в случая е, че това са мислещи творци, които създават изкуство от висша категория.

Маргарита Михайлова