Крачка преди мрака

Как се пише за нещо, което не е такова, каквото си го мислиш? Може би трябва да си Марк Странд, един от най-изявените поети на днешна Америка, който всъщност е роден в Канада. През 60-те завършва Йейлската школа по живопис и архитектура, но пред перспективата да стане художник избира художественото слово. В интервю за Пaрис Ривю от 1998 г. на въпроса "Пишете ли и на по-шумни места, например във влака", Странд отговаря, че му се случва да пише, но само проза, защото "тя не е така излагаща. Кой ще се отнесе с разбиране към човек на моята възраст, ако надникне зад рамото му и види, че реди стихове? Ще ме помислят за някоя свръхемоционална натура". Това е отговорът на човека, носител на най-високите американски награди за поезия, сред които Макартър (1987), Поет-лауреат на САЩ (1990) и Пулицър (1999). Стиховете на Странд, макар и много характерни, приемат категоризациите не по-лесно от автора си. И все пак, ако поетите, грубо казано, се разделят на две и от едната страна застанат тези, при които думите, играещи помежду си, водят смисъла (като например Ашбъри), а от другата застанат онези, които се взират през думите, за да доловят скривания от тях смисъл (да речем Йейтс), Марк Странд определено влиза във втората група. Той постоянно говори за неща, които на пръв поглед изглеждат точно това, което са. Поезията му разработва границата на зрението, прецизното несъответствие, онази разлика между наставянето на две очевидности, която им пречи да се слеят: Едно подробно описание на залеза, минута по минута, / всичко точно както е било, само замъглява усета за станалото. Светът е очевиден и точно в това е дразнещата му тайна. И все пак Странд не движи пръсти по прекия релеф на видимото като Уилям Карлос Уилямс, не описва предполагаеми, но невидими светове като Данте, Милтън или Блейк, нито пък създава изцяло вътрешни пейзажи, като Биньо Иванов например. Странд сякаш сред всички числа търси само нулата, сред обикновения на вид свят издирва сянката, очакването, отсъствието в предметите, които по природа съществуват. Къщи, градини, скитащи кучета - нека всичко се превърне / в причина за отсъствие, в заклинание на неизказаното. Нулата на живота навярно е смъртта. Излиза, че Странд не пише за друго, освен за нея. Но и това не е точно така. По-скоро за свойството й да се таи във всичко непоклатимо на вид. "Според древните гърци, които не са имали дума за неотвратима смърт, човек не умира. Човек потъмнява." Това потъмняване очертава по-ясно предметите. "Сред татуировки от бледа светлина", азът броди из лабиринт от сводове, кули, къщи, стаи, прозорци и планини в дъното на улицата. Пространствената осъзнатост е толкова настойчива, че навява представата за преоткриването на забравен град. А с нея идва и усетът за краткотрайност. От сянката на куполите в града на куполите една снежинка, / самотна вихрушка, безтегловна, влетя в стаята и си проправи път / към облегалото на стола където ти, вдигайки поглед / от книгата, я видя да се приземява. Това е Странд - пътешественик с постоянно включени радар и хронометър. "...как бих могъл да бъда нещо друго освен себе си, този сън на плътта от един момент до друг?" Не знам, не знам наистина как може да опише себе си човек, втренчен в бягащата пред погледа неяснота, или по-скоро този, който "тича / крачка преди мрака". На всичко отгоре, Странд често е и несериозен, понякога се усмихва между редовете, тайно цитира, сменя неочаквано словесния регистър, прави се на наивен. Кое от всичките лица е неговото? ...Бихме казали, че азът остава невидим под маската и невидим без маска. Стиховете от първата книга на Марк Странд на български език "Крачка преди мрака" са избрани, преведени и представени с предговор от Катя Митова, негова студентка от Чикагския университет. Прекрасната изработка на томчето е дело на издателско ателие "Аб". Преводът впечатлява с финес и познаване както на езика, така и на гласа на автора.


Кристин Димитрова

Послеслов: Нищото, или нулата, като математически символ се появява много след символите на останалите числа. Вавилонците са използвали писмени знаци за числата хиляди години преди да стигнат до идеята за нула. Дори тогава тя е била маркер за различаване на цифри от рода на 102 и 120, но не и за "нищото". Египтяните, въпреки тройната си система от календари, не са я познавали. Те не са съзирали отсъствие в природата. Маите са се добрали до нулата около 1 в. Индусите започнали да я изписват около 5 века по-късно. Индийската дума "sunya", която означава "нищо", празнота, пустота, се преобразува в арабското "sifr". Откъдето и думата за цифра. За всички цифри.


Ако е така, и нищо не е такова,
каквото си го мислиш, тогава каква е разликата
между изгубената слепота и слепотата, която сме си върнали?



Марк Странд.
Крачка преди мрака.

Превод Катя Митова.
Издателско ателие Аб и Общество Алеко.
С, 2000.