Къде си, Тони?

Преди години т. нар. българска "естрадна" музика бе основен преводач на езика на сърцето, а българският рокендрол плахо се опитваше да критикува. Неотдавна творци като Лили Иванова и Васил Найденов, групи като "Бандараците" ,"Щурците" ,"ФСБ" оплетоха рамките, чрез които музикантите ни да интерпретират световния опит. Днес съревнованието за завладяване на аудиторията на попмузиката пристрасти към себе си основно две категории - първата, облегнала се на възможността да продължи традициите на българската модерна музика и подчертано стремяща към новото. Шлагерността се запази, въпреки нападките срещу мелодичността и достъпността. В музикално отношение, втората потърси опора в "чалгата" и създаде свое пространство в популярната музика, което се превърна в може би най-разпространеното течение - поп - фолка. И ако музикалната изразност от двете страни все пак намира своите канали за взаимодействие, то текстовете все още поляризират отношението на слушателите и са повод за категорично разграничаване : любовта, носталгията, романтичността на първите срещу меркантилността и бруталността на вторите. Обществените дебати "за" и "против" не са стихнали . За мен, обаче, отговорите се намират в концертните зали.
"Искаме да докажем, че българската попмузика е жива и няма да се даде на чалгата" - с тези думи Стефан Диомов мотивира изявата на Тони Димитрова в навечерието на концерта й в зала 1 на НДК. Той се състоя на 10 октомври и бе озаглавен "Как си, Тони" и отбеляза 70-ят спектакъл на "бургаското чудо" за сезона. Прозвучаха около 25 песни, повечето по музика на Стефан Диомов и Стефан Маринов. За пореден път тяхната мелодичност и непосредственост срещнаха сърдечност и топлота сред публиката. Без оригиналничене, с тънък усет и прецизност в избора на инструментариума, включващ и струнен камерен състав - така обобщаващо обръщам внимание на аранжиментите. Автор на повечето е Руслан Карагьозов. На тези аранжименти до голяма степен се дължи успехът на песните, поднесени с професионализъм и от музикантите от "Горещ пясък". Но най-голямото достойнство на концерта бе отношението на Тони, на съпровождащата формация, на вокалната група "Би Ем", на музикалния ръководител Стефан Диомов към изразяването на една идея за утвърждаването на българската шлагерна песен. От всички качества правещи един човек артист най-много уважавам искреността. Именно тя, съчетана с всеотдайността правят Тони обичана. А нейният дрезгав и сигурен вокал, независимо дали рисува картини от Бургас и морето или прави любовни изповеди (голяма част от лириката е на Иван Ненков, Миряна Башева, Михаил Белчев), е подчертаното качество, превръщащо я в една от звездите на родната ни музикална сцена. Това момиче, лишено от преднамереност и претенциозност, съумя да овладее частицата от потребността на българския слушател, копнееща по уюта, романтичността и радостта от обикновените неща. А това е сигурният начин да се изправиш срещу предизвикателствата. И ако се върна към думите на Стефан Диомов, ще прибавя само, че пълната първа зала на НДК бе категоричният отговор на твърдението, че поп-фолкът е обсебил почитателите на забавляващата музика у нас.

Цветиславия Бахариева