Бретьорството
Дуелът се превръща в модното явление на своето време. Разпространявайки се отначало в средите на европеизираната младеж - на първо място сред военните, тази мода през първото десетилетие на XIX век става всеобща. За дуели мечтаят, както се мечтае за военни подвизи и любовни победи; неразделно ги свързват с надеждата за слава и уважение. И ето че се появяват хора, за които тези мечти и надежди не угасват още при първата пречка, не остават на заден план, а се превръщат в делото на целия им живот.
Ако някой дворянин често се дуелира - значи, че е стриктен към въпроса за честта. За да придобие репутацията на човек, който не подценява честта, добре е да има в биографията си поне няколко дуела. Подобна логика е подкупвала не един и двама със своята простота и очевидност. Хората, които "търсят повод за кавга, за да бъдат предизвикани на дуел", "изпросват си такова предизвикателство" (В.И.Дал), "натрапват се и оскърбяват заради удоволствието да обидят" (Ф.М.Достоевски), са наричани бретьори (от фр. bretteur - дуелист, побойник).
В края на XVIII - първата трета на XIX век, в епохата на разцвета на руския дуел и неговата мода, метафоричното предизвикателство на обществото се превръща в реално предизвикване на дуел. Почти всички форми на младежка нахаканост се обединяват в бретьорството. И законите на честта, point d'honneur, често остават последната непристъпена норма на поведение.
Законите point d'honneur за бретьора заменят всички останали. На човек му е позволено да проявява всякакви капризи и слабости, да бъде жесток или великодушен - стига този човек да е готов с оръжие в ръка да отстоява своите права. Дуелният ритуал трябва да предостави възможността да се определи чие право е "по-правото". Бретьорът, подобно на средновековния рицар, предизвиква всеки за всичко. И както турнирът за рицаря, дуелът за бретьора е свещен ритуал, към който той се отнася с уважение и почти с трепет. Дуелът - това е обред за встъпване в ордена на истинските рицари, истинските хусари, истинските джентълмени, истинските мъже. Един дворянин, още повече офицер, който никога не се е бил на дуел, е предизвиквал недоумение и дори иронична усмивка.
Дуелът за бретьора е ритуал, близък до побратимяването: и в двата случая сближаването, равнозначно на родство, е скрепявано с кръв, предполагаема и реална. Затова е лесно обяснимо, че след дуел бретьорът не изпитва никакви враждебни чувства към своя съперник.
Разбира се, за мнозина бретьорството е вид начесване на крастата, периодична потребност, възникваща почти като физиологическа реакция след стоене в строя положение "мирно", развод, парад и от този род, психологическо разтоварване, дори отдих.
Но нека и не омаловажаваме. Все пак истинските бретьори в голямата си част и четат, и се бунтуват. Много от тях са хора високо образовани и интелигентни, с остър ум и развито въображение. Ф.И.Толстой-Американеца, М.С.Лунин. А.И.Якубович, Ф.Ф.Гагарин и други са, всеки по своему, хора интересни и необикновени, излизащи вън от рамките и схемите - държавни, политически и всякакви други устойчиви структури. Това са личности, хора, никъде не прилягащи напълно като "свои". Много от бретьорите се оказват сред тайните общества. За тях това е естествено. М.С.Лунин още през 1812 година се опитва да стане парламентьор на Бонапарт, та при предаване на депешите да заколи омразния корсиканец (той дори показва на всички желаещи специално приготвения за целта кинжал) - след няколко години съвсем естествено можел да го насочи и против друг тиранин.
Декабристите не гледат на дуела в качеството му на средство за политическа борба, но понякога се държат изцяло като бретьори: по бретьорски предизвикват на двубой тираните и по бретьорски отиват на Сенатския площад на 14 декември 1825 година. Александър Одоевски необуздано се провиква: "Ще умрем, братя! Ах, как славно ще умрем!" Самото противопоставяне на площада напомня за двама дуелиращи се, застанали при далечните бариери, а секундантите така и не дават сигнал да се приближат. Каховски стреля по приближилия се Милорадович, а Кюхелбекер се прицелва във великия княз Михаил Павлович също като от бариера.
По-късно, при царуването на Николай I, властите вече не се отнасят толкова лоялно към бретьорството. Оставката на А.П.Ермолов през 1827 година, а после и Полското въстание от 1830 - 1831 година слагат края на историята на двата големи "центъра" на руското бретьорство - Кавказ и Варшава. Бретьорството загубва опозиционния си характер, буйството се обезсмисля.
За бретьора дуелът несъмнено не е само средство за изразяване на някакви политически идеи или съзнателен обществен протест. В него привлича жаждата за победа, "насладата от боя" и... красотата. Красотата в свободата да изявяваш своята личност, в правото да постъпваш както си искаш. Красотата в пренебрежението на живота; красотата в изтънчената вежливост на бариерата; красотата в жестокостта и неочакваната обида.
На жестокостта може би ще трябва да спрем малко по-подробно. Някои изпълнения на Американеца или Якубович могат да ни се сторят патологично садистични, дори когато виждаме, че те се отнасят еднакво лековато както със своя, така и с чуждия живот. Но покрай несъмнените психологически отклонения (както при Американеца, Якубович, Фьодор Уваров) или тяхното отсъствие (както у Лунин), жестокостта е културен феномен. За знаменития партизанин Александър Самойлович Фигнер, прославил се със своята храброст и самоотверженост, разказват: "Най-добрият му и чест навик да се забавлява беше в любезни разговори с пленени офицери да им внушава бодрост и доверие към себе си, а после неочаквано да ги убива с пистолет, наблюдавайки предсмъртните им мъчения. Това се правеше далеч от армията, откъдето по въпроса достигаха само смътни слухове, на които не се вярваше или се пропускаха в хода на войната".
Животът не се възприема за абсолютно доминираща ценност. Култът към достойна смърт на бойното поле с оръжие в ръка, лице в лице с врага, отчасти се пренася и върху дуела. Изобщо, отношението към живота и смъртта тогава е по-различно. Ю.Н.Тинянов твърди, че "по времето на Пушкин и декабристите от смъртта не се боят и съвсем не я зачитат. Страхът от смъртта в Русия е измислен по-късно от Тургенев, Толстой".
Дуелът е ритуал и бретьорите са своеобразните жреци на този ритуал. Те спазват традицията, поддържат строгостта на правилата, взимат участие в многобройни дела на честта, понякога дори провокирайки и насъсквайки неопитни дуелисти, като с това привличат всеобщото внимание, увеличавайки значението именно на тази сфера от живота.
Разказите за славни бретьори, за техните разправии и "о-правии", острите думи и безобразните скандали, легенди и анекдоти, сплетни и слухове са своеобразен дуелен кодекс. Законите на честта в Русия се основават не толкова на правилата, колкото на изключенията. За подобен тип регламентализация е характерен особен интерес не към обикновеното, нормалното, типичното, а по-скоро към изключителното, анормалното. Бретьорите произвеждат всевъзможни отклонения от нормата, определяйки границата между допустимото и недопустимото, при това със съдбата си въплъщават присъдата, произнесена над постъпките и живота им като цяло.
Всеки полк и всеки район има своя Зарецки, своя запасен или прикомандирован хусар, своя "бохем, скандалджия" (по израза на Д.Давидов), който, разбира се, навремето си "надпил славния Бурцов, възпят от Денис Давидов" ("Изстрел" на А.С.Пушкин), който "овесил от прозореца за краката" някой си, другиго "надиграл за триста хиляди" - "комарджия, дуелист, съблазнител, но хусар-душа, душа ви се вика", когото "другарите обожават", а полковите командири понасят като "необходимото зло"; и всеки може да си припомни как заедно с този "страхотен мъжага" се е "забъркал в някаква историйка", но и се опасява, че той - "не е рекъл, не ме е съблякъл и не ме е изтипосал гол в заставата да ме зарови в снега или да ме изпомаже с катран, или чисто и просто да ме...".
Бретьорството е по принцип индивидуалистично, ето защо обединяването на различни личности под това общо название, е нещо изкуствено. В същността си бретьорството е логическа конструкция, рожба на масовото съзнание, достатъчно отдалечено от самото явление. Общият бретьорски мит е съставен от легендарните биографии на реални личности, твърде несъответстващи си една на друга.
В своето бретьорство тези личности са се различавали така, както в характерите и нравите, образованието и интересите си. Ф.И.Толстой-Американеца и М.С.Лунин, Ф.Ф.Гагарин и Ф.А.Уваров, К.Ф.Рилеев и А.А.Бестужев - всички тези имена (и много други) по един или друг начин се свързват в общественото съзнание с бретьорството - и всяко от тези имена е било Име.

Алексей Викторович Востриков
Превел от руски със съкращения
Димитър М. Михайлов


Откъс от глава шеста на книгата на А.В.Востриков Книга о русской дуели,
СПб. Издательство Ивана Лимбаха, 1998.