Живец и червейче
- Защо му е на един преводач в наши дни да членува в Преводаческия съюз? Само символическа легитимация ли е?
- Просто влизаш в средата на колеги. Съюзът беше създаден преди 25 години по две причини: първо, да развива и утвърждава професията на преводача в обществото, да дава гласност на усилията и постиженията във всички области на превода и, второ, да бди за качеството на преводите. Качество както в преводите на художествена литература, така и на непубликуваните (от превод на документ на някоя институция до превода на упътване за монтаж на поточна линия). Някога критериите за прием в съюза бяха много високи и членството в него те легитимираше като истински професионалист. Нотариално заверената клетвена декларация на заклетите преводачи, която удостоверява наказателната им отговорност за неверен превод, довел до морални и материални щети, и днес е недостатъчна за някои съдебни състави. В съдилищата продължават да питат: "Вие член ли сте на Съюза на преводачите в България?"
- И авторитетът на Преводаческия съюз продължава да е същият?
- След последните 6-7 години инертно ръководство отново трябва да утвърждаваме съюза като особена и важна институция. В областта на превода се появиха какви ли не случайни хора и избутаха съвестните преводачи. Виновни са издателствата, които искат да плащат нищожни пари за превод и следователно наемат неграмотници. В крайна сметка, в Преводаческия съюз има смисъл да се членува точно заради професионалната защита.
- Как тогава я осъществявате?
- След огромна битка успяхме да приравним преводачите към авторите и днес моите колеги се ползват от абсолютно всички разпоредби на Закона за авторското право. Преди няколко седмици по повод наше запитване Министерството на културата в лицето на Емил Лозев, началник на отдела за авторско право, най-официално ни отговори, че авторски права по закон носят не само литературните преводачи. Такова право имат всички, дори и онези с упътванията за поточни линии. Изключение правят преводите на официални държавни документи, поръчани и изпълнени в рамките на самата институция. Това не е малко. Колегите ми най-после могат да си търсят осигурените от закона права. Ние сериозно работим по данъчна линия преводаческият труд да бъде зачитан като творчески и да се смятат 50% присъщи разходи, които в края на годината ще се приспадат от облагаемите с данъци суми. Излезем ли от категорията "занаятчийски труд" и започнем ли да плащаме не по чл.13, а както, да речем, плащат писателите и художниците, всички преводачи ще бъдат много облекчени. Искаме да разберем и може ли да има облекчения при социалните осигуровки на всички видове преводачи, а не само на сключилите договор за преотстъпване на изключителни авторски права на издател или ползвател, правено по закон за 5 години. Всички останали се облагат по реалните изисквания за данъчното и здравното облагане. На основание отговора на културното министерство ни се ще да убедим финансовите власти, че всички преводачи, извършвайки своя труд за някакъв период от време, са преотстъпили изключителните си авторски прави и трябва да бъдат облагани само с 6% здравно осигуряване.
И дано успеем в рамките на нашия 3-годишен мандат да подпишем рамково споразумение с Асоциацията на книгоиздателите, което фиксира минималната цена за заплащане на превод на художествена литература. Препоръчаната от нас минимална сума от 6 лева на страница трябва да бъде гарантирана. После пазарът нека става свободен. Който е достатъчно добър, да взима и по 15 лева на страница. Но на преводачите на Кант, Хайдегер и Хабермас да плащат по лев и половина... Това не е безобразие, то си е направо убийство.
- Кой у нас взема добри пари от превод?
- Добре днес са заплатени, и то поради характера на своя труд, устните преводачи - те са борбени и си пазят изключително добре правата. А и ситуацията им дава тази възможност - притиснат ли е някой организатор на международни преговори, не му ли дойдат качествените преводачи, какво като ще плати по пет лева на час. И там нещата по никой начин не стоят розово, но все пак синхронните и консекутивните преводачи вземат що-годе повече пари.
- А от какво се издържа съюзът?
- От две неща: от членския внос и от преводачески услуги. В устава е предвидена и издръжката от дарения, но такива не са идвали. Ако си стъпим на краката благодарение на стопанската дейност, в един момент ще можем да възстановим и курсовете за квалификация на преводачите в различни области. Ние много сериозно се борим да се разберем с Външно министерство и консулския отдел по отношение на заклетите преводачи. Който завърши гимназия и подпише в Нотариата една клетвена декларация, по нашия закон може да превежда всякакви документи... Благодарение на това се нагледахме на чудеса от глупости. Тези хора нито познават езика, нито терминологията, нито каквито и да било реалии. Ниска култура и буквални преводи. Има държави, в които официално преведени в България документи задължително се препревеждат. Те не вярват, че от България може да дойде читав превод на диплома, свиделство за съдимост или за граждански брак... Ами ако превеждаш медицинска епикриза и направиш три грешки?
- Колко е членската маса и как се разпределя по възрасти?
- Много болен въпрос. 800 души близо, средна възраст 75 години. За млади в съюза се смятат хората между 45 и 60 години. Аз съм една много млада председателка. Доскоро заради неизяснени изисквания не приемахме нови членове, но от година насам събрахме 40 молби все на млади хора. В голяма част от тях е влязло червейчето на преводаческата страст и искат да са сред гилдията.
- Май Преводаческият съюз е от малкото, които не бяха дублирани институционално?
- Истината е, че у нас има и т.нар. Асоциация на българските преводачи. Тя се появи преди две години в най-голямото безделие на съюзното ръководство, когато устните преводачи се почувстваха категорично незащитени от собствения си съюз. Председателката на Асоциацията Любов Палиева е член на сюзния съвет, по-голяма част от членовете на Асоциацията членуват и при нас. Какво да делим с тях и защо да се караме? Те решават чисто синдикални проблеми, докато ние трябва да кажем на българското общество: "Качественото е това, некачественото е онова. Не четете книгите на еди-кой си издател!"
- И ти си убедена, че има някакъв ефект?
- Едно издателство - "Тренев и Тренев" - спря дейността си благодарение на Съюза на преводачите. През медиите направо го разсипахме заради ужасната им техника на превода. И в един момент обществото спря да купува продукцията им.
- А когато издателят разпарчетосва една книжка по модела 10 глави - 10 различни преводачи?
- Всички го правим, щом ни притиснат сроковете. Въпросът е другаде - тези преводачи да са на еднакво добро ниво, да имат общ редактор, който да уеднакви текстовете. А не да възлагаш книга на 10 ученика от езиковите гимназии и да решиш, че няма нужда нито от редактор, нито от коректор. На разпарчетосването съюзът не може да реагира, но излезе ли калпавият превод на пазара, ние трябва да кажем: "Ето това е чирашка работа". Имаше книга, в която главният герой е с едно име на първа страница и с друго на последната. И такова чудо сме виждали. В главите ни много сериозно се върти идеята да учредим аналог на "Златните малинки", който бъде присъждан на трите умопотресающи превода през годината. Но проблемът е, че са толкова много.
- Напоследък все пак има известно подобрение.
- Да. Доскоро Съюзът правеше на две години преглед на преводната продукция и критик-преводач оповестяваше кое е хубавото и кое е лошото. Преди две години обаче получихме такъв сериозен бойкот от издателите, които се страхуват от експертната ни оценка...
- Списъците "Не четете!" трудно ще успеят.
- Защото и издателите са две категории. За някои това е била професията им преди да станат частни издатели. Тези хора са работили в традициите на най-големите български издателства. Толкова свестни хора излязоха от "Народна култура", от "Свят" и "Отечество", от бившия "Профиздат"... Освен професионални издатели и редактори, те са и преводачи. Кой от "Златорогъ", "Обсидиан", "Колибри" може да си позволи да пусне лош превод, без редакция и корекция? С цената на забавяне ръкописи се четат и по четири пъти. И дори да е развлекателна литература, тези хора изключително внимателно подбират какво ще издават. Проблемът с преводите не е в тези издателства, макар и те да са притиснати от икономическата ситуация и също не плащат достатъчно. Но пак плащат по-добре.
- А другата категория издатели?
- Те нямат нищо общо нито с текст, нито с книга. Те не проумяват нуждата от коректор. Имало било spellchecker в компютъра. Как да им обясниш, че той не е като човешкото око да хваща всичко, как да им обясниш, че една книга не трябва да излиза с 20 % грешки. Точно тези издатели мислят, че лев и двайсет на страница превод са прекалено много пари. Трагичният парадокс е, че именно неподбиращите издателства печелят страхотно, а свестните изнемогват. Хайде да оставим високата литература. Толкова години ни обясняваха, че трябва да бъдем безкрайно умни, а ни се четяха кримки и любовни романчета. А българинът и сега не чете най-новата философия и социология, той пак иска развлекателна литература. И чете най-некачествената. Виж, ширпотребата на някогашния "Арлекин" е по-друга система. Това издателство залива пазара с развлекателна литература, но шефовете му - две сериозни професионални преводачки - не допускат некачествен превод.
- У нас не само всекидневните медии коментират по-скоро тематиката на книгата и фигурата на автора, но не и качествата на текста и самия му превод... Рецензиите са си чисти реклами.
- Никой не казва: "Преводът е прекрасен, лексиката е богата, синтаксисът е изключителен, българската реч е станала по-богата с този превод".
- Аз съм свидетел на ревността на писателите към преводачите, все едно не сме в една работна среда. - Иди обяснявай, че някои преводачи с всичко изписано от тях - студии, статии, бележки - имат много по-голям принос в българската книжнина в сравнение с повечето български писатели. Преводачите някога са били секция в Писателския съюз и едва 1974 се отделят в самостоятелно сдружение. На много места по света преводачите са част от писателските съюзи. Въпросът какво търсят на едно място е просто безумен.
- "Панорама" на Съюза ли е?
- И издателството, и списанието са на Съюза. И докато зависи от мен, те няма да бъдат на никой друг - просто не е морално да се постъпва другояче. Списанието днес е единственото поле за изява на повечето наши преводачи, особено от по-редките езици. Поради икономическата или политическата ситуация тези хора останаха без абсолютно никаква работа. Не говоря за доходи, говоря за творческата им работа.
- Сп. "Панорама" пуска разни литературни мостри, за да имаме представа какво се случва в някоя литература. Защо тези текстове като отделни книги са абсолютно невъзможни?
- Не защото не са хубави, а защото са изцяло непечеливши. Кой издател ще си слага непрестанно главата в торбата. И това е мисията на "Панорама": да покаже на читателите къде какво се случва, но да го покаже и на издателите. Показателно е, че покрай мострите се тръгна към цялостно издаване на някои текстове, на други текстове от същите автори. "Панорама" остана ориентир. Успяваме, защото никой досега не е предлагал на чуждестранните институции, с които работя, формулата в 300 страници да представиш 20 значими техни автори на десетилетието. Или хем качествено, хем евтино полиграфически издание. Преди пет години цяла година увещавах французите, че никак няма да е лошо да пуснем брой за френския роман. И те много се чудеха има ли смисъл, а аз докарвах доводи от девет дерета. Преди седмица сегашният аташе по културата ми задава следния въпрос: "Какви са плановете ви за френската литература за следващите три годишнини на "Панорама"?" А те вече са финансирали три броя. Същото е с британския съвет. Австрийците, с които издадохме брой преди две години, казват: "Не е ли време? Ние имаме нови автори, нови явления". Една книжка на "Панорама" повлича крак на друга, движението става лавинообразно. Спонсорите намират формулата "Панорама" за изключително успешна и не се отказват от съвместна работа. Цялата следваща година е готова като теми, 95% от финансите са осигурени. Сега търсим парите за 2002 година. Издържам редакцията от смешните постъпления от продажби. Производствената цена на "Панорама" е осем лева, а аз я продавам за четири. Като смъкнеш всички данъци и 30% за разпространителите, отчисли ДДС - и от четири лева ми се връщат два. Но "Панорама" не е създадена да печели - тя е издание на една творческа организация. От мен се иска обаче "Панорама" да я има на културния пазар като лице на Преводаческия съюз.
- Какви са читателите на "Панорама"?
- Една голяма част от тях са студентите по съответната филология и дадената книжка започва да им служи като учебно помагало. Студентите първи купуват списанието. В датския брой всички преводи са дело на студенти скандинависти. Не че не пипаме, не че не редактираме, но открихме сред тях човек роден за преводач. Трябва да научим младите хора на разни хватки, защото преводът си е и занаят, не е просто дарба. Все търсим преводаческия живец.

7 октомври 2000
Разговора води Марин Бодаков



Разговор с
Валентина Бояджиева,

председател на Съюза на преводачите в България и главен редактор на сп. Панорама