Духът на пространството

Пространството е реален, но невидим за слушателите компонент от общуването с радиото. Времето е определяема и осезаема величина, докато пространството привидно няма отношение към възприемането на информацията. Пространството обаче се отразява върху поведението на водещите, върху речта им и емоционалното състояние, които "заразяват" слушателите. Влияе и върху слушателите, събуждайки фантазията им и усещането за достоверност.
Пространствените измерения на студиото имат мистичен образ в съзнанието на слушателите. За тях студиото е място, от което хората започват да говорят компетентно. Не винаги защото носят със себе си авторитетността, а заради допускането им в студиото, което се характеризира с необходимата тежест. Студиото носи заряда на изначалната достоверност, която водещи и гости или уплътняват, или унищожават.
За радиожурналистите студиото няма точно тази тайнственост. То по-скоро е работно място, разделяно с много други колеги и по този начин загубило част от чара на личното пространство. В същото време обаче в него има интимност, далеч по-различна от тази в телевизионното студио, което се споделя и поделя с колеги-оператори. Тази интимност се носи от чувството за самотност, разделена с аудиторията. Предизвикателството пред журналистите е да "овладеят" студиото така, че да предадат на слушателите само положителната емоция, която то пробужда в тях. Може би заради това в някои радиостанции студиото е съвсем тъмно и само над микрофона има лампа, която осветява модератора. Като на сцена.
Пространството в радиото се появява не само чрез студиото, но и чрез записаните репортажи, всеки от които би трябвало да се характеризира с особеното място на събитието. Стадионът придобива конкретни измерения единствено чрез типичните звуци, чрез подвикванията и възгласите на агитките, чрез описанията на коментаторите. По същия начин кабинетът на висшия политик става реален за слушателите с тишината си, с кънтенето в празните стени. Модерните технологии за обработване на репортажите и изчистване на излишните шумове понякога стерилизират пространството. Остават само гласовете, които не могат да внушат картината на обстановката. Това осакатява комуникацията, защото от информацията пропадат невербалните внушения. Смисълът на външните репортажи е да носят разнообразието от пространства и звуци, а не само в бързината на предадената новина.
Пространството е пренебрегната величина в радиото. Като че ли формално няма значение дали ще оставят журналиста в малка стая, от която да говори, надвиквайки алармите и лаещите кучета отвън. За слушателя обаче това има значение, пък било то и несъзнателно. Невидимата обстановка създава истинската атмосфера в радиодиалога.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато