Огромен успех в Австрия пожъна спектакълът "Буре барут", а премиерата му бе широко коментирана в австрийската и германската преса.
С разтърсваща рафинираност младият драматург описва смъртта, която присъства в живота ни ежедневно и всъщност почти никога няма много дълбоки или идеологически причини, писа вестник "Нойе цайт". Без съмнение щастливо попадение в постановката е българският режисьор Димитър Гочев, който живее в Германия, продължава вестникът и отбелязва, че той е успял да сътвори произведение, което изцяло обсебва публиката.
С режисурата си Гочев сякаш кара думите и движенията на актьорите да се сраснат едни с други, което може да се види твърде рядко в театъра. И тялото, и говорът разказват по свой начин историята. "По този начин артистите успяват да разгърнат напълно своя талант, възниква актьорско изкуство в най-истинския смисъл на думата, а младият автор изживява щастието да бъде напълно разбран и предаден на онези, за които е писал - на публиката", пише "Нойе цайт".
Публиката бе очарована и аплодира бурно артистите, режисьора и автора. Който иска да види тази необичайна пиеса, трябва да побърза да си купи билети, призовава още авторът на рецензията. Солидно място на премиерата отделя германският "Берлинер моргенпост". В 11 наситени с емоции сцени започващите уж безболезнено срещи прерастват пред очите ни в едно хоро на насилието, пише вестникът. "Сцените са концентрирани, почти кукленски стилизираните движения на актьорите и отчетливият говор напомнят на публиката за телевизионните интервюта и репортажи от войните на Балканите.
Мрачните моменти се прекъсват внезапно от наситени с хумор сценки, а отделните части са свързани с весели фолклорни мотиви. Младият автор е сътворил "Буре барут" под впечатленията от Първата балканска война в разпадаща се Югославия. Гочев също прехвърля погледа на публиката към Балканите посредством имена и образи от региона, но въпреки това пиесата не е нито анализ на балканската криза, нито психологическо изследване върху злото. Авторът констатира едно кошмарно състояние на обществото, което не познава граници и не вижда изход", коментира берлинският ежедневник.
Гочев и Дуковски показват насилието във всичките му форми, пише и "Клайне цайтунг". Това, че бруталността се усеща по-силно от думите, отколкото от действията на актьорите, е едно от големите качества на пиесата, пише вестникът. Според рецензията режисурата на Гочев е "чувствена и оригинална". С ласкави слова са засипани и актьорите, както и сцеографията на Анри Кулев.

Капка Тодорова